— Револвер.
— Зная, че е револвер — изрече мрачно той. — Защо държиш пистолет в чантичката си, Грейс?
— Защото… — Тя облиза устни. — Защото си помислих, че може да ми потрябва.
Той я погледна. Лицето му имаше странно изражение. По него се четеше тревога, загриженост и страх.
— Защо ти е притрябвал пистолет?
Тя не искаше да му разказва за Форд и Роулинс.
— Това е само предпазна мярка — увери го бодро Грейс. — Нали ходя сама всеки ден до училището и… ами, помислих си, че трябва да намеря оръжие, с което да се защитя, просто за всеки случай. За да се защитя от крадци. И от хора като оня моряк.
Той я продължаваше да я гледа. Тя му се усмихна безстрашно.
— Ама ти преподаваш ли? — Той не вярваше на ушите си. Беше й го забранил и забраната оставаше в сила, въпреки че след това се беше занимават само с намирането на пари за нея. Той й го бе забранил, а тя не се бе подчинила на заповедта му.
— Ти преподаваш?
— Да.
— Не вярвам на ушите си! — Ръката му удари с такава сила по масата, че тя се наклони.
— Рейд!
— Мисля, че ти го казах — извика той. — Не искам да преподаваш!
Прииска й се да е облечена така, че да може да стане права. Вместо това тя успя само да изправи гърба си, докато седеше, и да вдигне високо завивките.
— Хайде да се успокоим. Не си ми казвал да не преподавам. И нямаш право…
— Казвам ти го сега! — изръмжа той.
Тя се изправи. Вече не се интересуваше дали е покрита с чаршафи или не.
— Как смееш! Нямаш право да ми казваш какво да правя!
— Слушай какво, Грейс. И имам право, и искам — извика разярено той.
— Аз съм учителка! — извика тя. — Правя това, на което съм способна.
— Ти си ми любовница.
Тя си пое дъх.
— Не съм твоя собственост.
Той стисна зъби. За щастие не й отвърна, защото и двамата знаеха истината — Грейс му принадлежеше. Той буквално я беше купил за една година напред. Грейс придърпа чаршафа около тялото си.
— Не съм твоя собственост — повтори тя упорито.
— Няма да преподаваш — каза той. — Много е опасно и толкова. Няма да говорим повече по този въпрос.
— Не си честен — изрече глухо тя и сподави бликналите сълзи.
— Не искам да пострадаш, Грейс — отвърна с усилие Рейд.
— Никой няма да ми стори нищо. Аз съм жена. Няма да ми причинят нищо лошо.
— Самозалъгваш се. А аз не искам да споря повече. Приключихме разговора. — Той се обърна, отвори гардероба и посегна към панталоните си.
— Не сме приключили разговора — извика тя.
Той не й обърна внимание, а си извади панталоните.
— Смяташ ли, че наистина ще ме спреш, Рейд?
Той си закопча колана с рязко движение.
— Уредих да откарат майка ти във Фрейзъровата болница в Ню Йорк. Тя е най-модерната в града, а аз съм близък приятел с директора й. За майка ти ще положат специални грижи.
Тя усети мигновено, че той сменя темата. Сега се държеше тактично с нея, но това не я интересуваше. Доброто му държание се бе появило прекалено късно.
— Ще я преместя някъде другаде.
— Уредил съм й лична медицинска сестра.
— Ти ми даде пет хиляди долара, не си ли спомняш?
— Да, дадох ти тези пари — рече той. — Правя всичко това за теб, Грейс. Ще се погрижа за майка ти.
Дали Рейд не се опитваше да я подкупи? Защо му трябваше да я насилва с гази забрана? Защо му трябваше да бъде такъв инат? Решението на проблема се наложи от само себе си. Трябва да бъде толкова непреклонна, колкото е и той — особено, щом като тя е права, а той бърка! Е, добре, ще продължи да преподава. Просто ще трябва да почне да го лъже и да си послужи с измама. На Рейд му направи впечатление ожесточеното й изражение.
— Грейс — предупреди я той, — дори не си помисляй да продължаваш да упорстваш. Няма да отстъпя по този въпрос.
За негова изненада тя се усмихна.
— Добре. Не искам да споря повече с теб.
— Нито пък аз — изрече рязко той. Изведнъж се приближи до нея и я прегърна. Тя още бе наежена от гняв. — Не ми се сърди, Грейс. Само се опитвам да направя най-доброто за теб.
Погледът й се смекчи.
— Знаеш това, нали? — продължи той.
— Да — призна тя и го докосна по бузата. — Наистина го знам.
Той я изгледа и разбра, че е невъзможно да й позволи да преподава.
Тя го изгледа и разбра, че е невъзможно той да я спре.
Той нямаше да й позволи да се изложи на такъв риск. Толкова силно я обичаше.
Тя нямаше да му позволи да властва над нея. А май точно натам вървеше.
23
Рейд беше влюбен. Следващите няколко дена преминаха сякаш в мъгла. Виждаше и чуваше само Грейс. Трябваше да си заповяда да не й купува прекалено много подаръци, да не протяга прекалено често ръце към нея и да не я поваля много пъти в тяхното голямо легло с балдахин. Но му бе твърде трудно да се удържа. Обичаше да гледа усмивката й и да слуша смеха й. Неочаквано стана лесно да я прави щастлива. Грейс не му се съпротивляваше повече. Той усещаше, че тя му се бе покорила.