Алън й пишеше поне веднъж седмично, но повечето от неговите писма хвалеха постиженията на учениците му, които до един бяха негърчета и описваха красотата на природата край Мисисипи. Грейс долавяше, че той не иска да й каже нещо, но не можеше да определи точно какво.
— Дай да ти разкажа за Мелроуз — каза Алън. — Семейство Баркли са едни от най-видните плантатори в Начез. Мелроуз беше огромна плантация по време на войната. Основната култура, която се отглежда в нея, е, разбира се, памукът. Но подобно на другите видни плантатори в Начез Баркли в крайна сметка вложиха капитала си и другаде — те закупиха дялове в индустрията на Севера. Плантацията всъщност се намира по течението на Мисисипи в Луизиана, макар че Луиза Баркли предпочита дома си в Начез и пребивава тук повечето време. Луиза е била само на шестнадесет години, когато се е омъжила за Филип Баркли. Тогава той е бил на средна възраст. Тя стана вдовица скоро след войната, когато Филип умря от старост, докато спеше.
— Значи те не са загубили Мелроуз заради войната?
— Не. Филип се отърва благополучно. Според слуховете те не са имали проблеми с плащането на данъците. Мелроуз процъфтява, от което печеля аз.
Той направи гримаса.
— Какво има, Алън?
— Нищо — отвърна той и се помъчи да се усмихне. — Просто се надявам това място да е подходящо за теб, Грейс.
— Не се безпокой — отвърна уверено тя.
След като пътуваха дълго в горещина и прах, те пристигнаха най-сетне в Мелроуз. Къщата представляваше сграда от червени тухли в стил Гръцки ренесанс. Тя имаше масивни бели колони и бял корниз над вратата. Стомахът на Грейс започна да се свива от притеснение, когато се приближиха по павираната лъкатушеща алея. Тежкото и силно благоухание на магнолии ги обгръщаше отвсякъде.
— Алън, смяташ ли, че ще разберат какво съм правила в Ню Йорк?
— Не, ако ти се ограничиш само с преподаването — каза нежно Алън. В гласа му се долавяше лек укор.
Грейс реши да не агитира в защита на своите сестри по съдба или на които и да е потиснати слоеве, или поне не публично. А след това осъзна мигновено, че се самозаблуждава. Никога няма да спре борбата за делото, в което вярва. Ще трябва някак си да стане много предпазлива.
Алън я остави пред внушителната входна врата на една млада негърка, която беше на около петнадесет години. Тя се казваше Клариса и му беше ученичка. Преди да се сбогува, той обеща в неделя да заведе Грейс на църква, а после и на обяд.
Няколко минути по-късно Грейс се озова в широко преддверие с висок таван, облицовано с разкошна дървена ламперия.
— Почакайте малко, мадам — каза Клариса с щастлива усмивка. Грейс мигновено хареса момичето. Само че й се наложи да чака половин час. Когато Луиза Баркли най-сетне се появи, Грейс едва сдържаше яда си, но се стараеше да не го показва.
Луиза бе почти на нейната възраст. Тя имаше гарвановочерна коса и сини очи. Бе много красива — съвършена южняшка хубавица. Веднага щом се разположиха в елегантната гостна, тя огледа внимателно Грейс от главата до петите. Луиза бе невероятно елегантна и жизнена. Дневната й рокля бе със скандално дълбоко деколте, което излагаше на показ голяма част от бюста й. Той бе също толкова бял, колкото цветовете на магнолиите навън. Косата й представляваше куп умело подредени, спускащи се надолу къдри. Прикрепваха ги златисти гребени. Тя си вееше с ръчно изрисувано китайско ветрило.
Грейс още стоеше права. Всички стави я боляха от продължителното и изтощително пътуване. Очилата й се замъгляваха от влагата и от горещината на собственото й тяло. Искаше й се да си махне очилата. Знаеше, че така ще вижда по-добре, но не смееше да го стори. Пот се стичаше под шапката й и между пълните й грижливо скрити гърди. Веднага разбра, че Луиза е суетна, арогантна и взискателна. Грейс се страхуваше да диша и се боеше, че няма да я одобри. Същевременно кипеше от гняв, че се намира в такова положение. Луиза насочи ветрилото си към главата на Грейс.
— Може би ще си свалите шапката?
Грейс се подчини, като едва сдържаше горещия си ирландски темперамент. Сведе очи, за да не забележи Луиза гнева й.
— Вие сте червенокоса — в гласа на Луиза прозвуча силна изненада.
Грейс не отвърна нищо.
— Не споменахте за това в писмото си. Доколкото знам, червенокосите жени са разпуснати. Моите дъщери трябва да имат възпитатели с висок морал, които да им оказват добро влияние. Поне не сте млада.
Грейс си прехапа устната. Възрастта обикновено не беше слабото й място. Всъщност тя искаше да изглежда по-възрастна, за да получи това място. Но точно в този миг почувства умора от думите на хората, които й намекваха за това. Спомни си за Марта Граймс, която я попита дали е омъжена и сега това я подразни. Може би трябва да погледне истината в очите. Тя е стара мома — на двадесет и седем години е. Луиза сви рамене.