Рейд си мислеше същото. Кипна от възмущение и гняв. Изведнъж забеляза, че всички в бара го гледат. Отново го побиха тръпки като зловещо предчувствие за надвисваща гибел. Не си носеше пистолета, но имаше нож в себе си. Изправи се бавно на крака. Помисли си:
„Нима Форд ще посмее да ме нападне?“
И Джордж се изправи.
— По-добре си върви.
Рейд му се усмихна накриво.
— Нямам намерение да бягам.
Очите на Джордж се ококориха от изненада.
— Глупак! Те не търсят теб! Как можа да й позволиш да направи това, Рейд? Не знаеше ли, че ще се стигне дотук? Роулинс от няколко дни дрънка непрекъснато за твоята малка червенокоска.
— Какво?
— Той се е раздразнил от това, че тя още учи чернилките — каза Джордж. — Раздразнил се е и от това, че тя не се е подчинила на второто му предупреждение. Наистина е ядосан.
Рейд разбра всичко за секунда.
— Тя ги учи?
Искрена симпатия се изписа по лицето на Джордж.
— Не знаеше ли? Тя е организирала нов клас. Те се събират всеки ден от десет до два, Рейд. Като слушах вчера Роулинс, останах с впечатлението, че…
Рейд изруга и се втурна навън. Усети, че Джордж го следва по петите. Изненада се леко. Не успя да направи и крачка навън от входа и ездачите прелетяха в галоп покрай него. Големите черни коне бяха около дузина на брой. Рейд замръзна на място. В същия миг, в който те отминаха, той скочи на коня си и го подкара в галоп, като се мъчеше отчаяно да се сети за някой по-кратък път до хотела. Нямаше пряк път. Когато сви зад завоя в галоп, видя, че множеството конски тела се приближава стремително и спира пред хотел „Сребърната дама“. Половината от ездачите слязоха от конете и като един се втурнаха вътре.
Грейс знаеше, че е допуснала голяма грешка.
Излъга Рейд и сега се чувстваше ужасно. Но той нямаше да й разреши да преподава. Затова тя тайно и зад гърба му продължаваше да се занимава с децата. Нямаше да му отстъпи. Това бе невъзможно.
Не ставаше дума само за правото на децата да се учат. Знаеше, че Алън ще бъде в състояние да се върне на половин работен ден чак след няколко седмици. И какво ще прави тя тогава? Няма да бъде нищо повече от любовница на Рейд.
Дори ако той пак й направи предложение, как би могла да го приеме? Любовта не беше всичко на този свят. Той се мъчеше да я принуди да се подчини на волята му, а тя дори не му беше жена. Той нямаше никакви права над нея, в никакъв случай не и законни права, обаче й бе наложил решението си, което я засегна дълбоко. Знаеше, че ще бъде истинско чудо, ако се оженят, без да започнат спор по някакъв въпрос, по който той пак ще се опита да й наложи волята си. И ще постъпва така и по-нататък, защото двамата нямаха едно и също мнение по никой въпрос, а нямаше особена вероятност някой от тях да се промени.
Подобни размишления бяха безсмислени. Той няма да й предложи пак брак и тя трябва да благодари за това на бога. Защото някаква неразумна частичка от душата й просто умираше да му каже „да“!
„Това ли е любовта?“, запита се тя и зарови лицето си във възглавницата. Страдание, душевна болка и толкова силен копнеж, че те разяжда отвътре?
Толкова много го обичаше.
Имаше чувството, че е уловена в капан.
„Още един ден изтече“, напомни си тя енергично. Беше сключила споразумение. Ще остане с него в продължение на една година. Защото нямаше да се справи с тези увъртания и чувстваше, че трябва да му признае всичко. Грейс беше сигурна само за едно. Не се бяха разбирали той да й забранява да преподава. Не бяха споменавали това и що се отнася до нея, ако тя знаеше, че той ще постъпи така, никога нямаше да се съгласи да се обвърже с него.
Имаше ужасното чувство, че рано или късно Рейд ще разбере, че тя не му се е подчинила и истината ще предизвика поредица от събития, които ще приключат с това, че тя ще го напусне. За нейна изненада от очите й потекоха горчиви, сълзи. Ужасно неприятно й бе да признае как трябва да постъпи. „О, Рейд“, помисли си тя, „върни се, люби се с мен и излекувай всички рани, дори само за един кратък миг. Прегърни ме, сякаш ме обичаш. А аз ще се преструвам…“
Тя вдигна глава. Нощта беше странно тиха, тъй като обикновено пиянската глъчка от баровете по Сребърната улица се чуваше изпод стръмнините и изпълваше въздуха. А след това тя долови лек тътен като от отдалечен тропот. Дали не валеше? Вдигна се на лакът. Невъзможно бе това да е причината. През целия ден на небето не се бе мярнало и едно облаче.
Конници.
Те се приближаваха все по-наблизо.
Тръпка на ужас, съпроводена от внезапно осъзнаване на истината, полази по гърба на Грейс. Това със сигурност бяха нощни ездачи.