— Не мърдайте, миста Рейд — изрече един тих глас зад него.
— Джеф! — ахна Рейд. — Можеш ли да ме освободиш? Черното като нощта малко момче имаше нож и му преряза въжетата. Рейд още не се бе освободил напълно и се запровира към Грейс между последните няколко конника. С ъгълчето на очите си съзря Форд, който се отдалечаваше в галоп от него. Знаеше, че ще го убие скоро. Стигна до Грейс тъкмо когато над поляната се възцари пълна тишина.
— Грейс? Грейси?
— Добре съм — изпъшка тя с пресипнал и дрезгав глас.
Ръцете му още трепереха, но той ги сложи на бялото й рамо без белези. Прилоша му при вида на окървавения й гръб. Джефри й бе разрязал въжетата. Рейд я взе на ръце. Не знаеше откъде намери сили да се изправи с нея. След това усети, че Джордж мята сакото си върху нея, а Алън Кенеди казва:
— По-добре да ги отведем при лекаря.
24
— Трябва да го видя — извика тя и се опита да се изправи и да седне.
— Лекарят е при него. Просто се отпусни — заговори й ласкаво Хариет и се помъчи да я задържи за ръката.
Грейс усети, че всеки момент ще се разплаче. Спомняше си само заканите на Форд, че ще убие Рейд.
— О, Хариет, моля те.
— Той е в безсъзнание и дори няма да разбере, че си при него — заяви твърдо Хариет. — Спри да се вълнуваш, иначе тези отвратителни белези няма никога да зараснат.
Грейс се отпусна по корем и прегърна възглавницата под главата си. Чувстваше се напълно изтощена и още се страхуваше. Там имаше прекалено много кръв и всичката бе на Рейд. Усети, че Хариет я докосва по главата и гали косата на тила й. Очите й примигнаха и се затвориха.
— Обещай — прошепна тя, — че ще ме повикаш, ако той има нужда от мен!
Главата го цепеше от болка. Първата му съзнателна мисъл беше: „Господи, какво съм направил? Дали не съм паднал пиян под масата?“ После изведнъж си спомни всичко. Очите му се отвориха рязко и той се опита да седне. И хълбокът, и главата му се раздираха от болка.
— Добро утро — изрече бодро Хариет с поднос в ръце.
— Грейс.
— Тя е добре. Още спи. Бедничката, много е изморена. Лягай долу, момче — смъмри го тя.
Усилието да седне беше прекалено мъчително и Рейд се подчини. В този миг забеляза, че се намира в дома на Хариет, а не в „Сребърната дама“.
— И Грейс ли е тук?
— Да. Домът ми е по-наблизо и затова ви докараха тук. — Хариет се протегна и го пипна по челото. — Нямаш треска. Лекарят казва, че си здрав като бик, но трябва да останеш цяла седмица на легло, защото имаш цицина на главата.
Той направи унила гримаса.
— Добре ли е Грейс?
— Ще и остане някоя и друга драскотина.
Лицето му се изкриви от гняв.
— Тя е добре — успокои го Хариет. — А можеше да бъде много, много по-зле.
Нямаше защо да му го казва.
— Искам да я видя.
— Няма да ставаш от леглото.
— Трябва да я видя — каза отново Рейд и се опита да седне. Успя само поради ината си.
— Ако се наложи, ще те обърна и ще те напляскам отзад — заяви Хариет. — Ще останеш в леглото, както нареди лекарят.
Рейд трябваше да се усмихне съвсем леко.
— Мирувай, Хариет — каза той, без да има сили да й се съпротивлява. — Просто умирам да й хвърля един поглед.
— О — каза Хариет, но с усмивка. — Ти си неудържим. Как ли се е справяла майка ти с теб?
Широка усмивка разкри зъбите му.
— Доколкото си спомням, създавах й доста главоболия.
— Рейд — Хариет смени тона си и стана сериозна. — Те изгориха църквата на цветнокожите.
— Кога?
По някое време снощи. Той се разгневи силно.
— Знае ли Грейс?
— Никой не й е казвал. Алън и аз решихме, че й стигат толкова неприятности. Сега не му е времето да й съобщаваме още лоши новини.
При споменаването на Алън, Рейд си го представи как той СИ прекарва времето заедно с Грейс, докато тя се възстановява. Въпреки усилията си веднага почувства лек пристъп на ревност, но друго, по-силно чувство го измести.
— Когато видиш Алън, ще го помолиш ли да се отбие при мен?
— Закъсня — каза Алън от входа. — Вече съм тук.
Рейд погледна право в него.
— Как е Грейс?
— Тя се събуди току-що — каза Алън. Той погледна Хариет. — Каза ли му останалото?
Хариет поклати глава.
— Останалото от какво?