Грейс въздъхна.
— Не се сетих за това. Толкова се разтревожих при мисълта, че ще те арестуват.
— Форд може да е всякакъв — каза Рейд, — но не е глупак. За съжаление.
— Обичаш ли да пътуваш, Рейд?
Навсякъде около тях чуруликаха птички, а тревата се полюшваше от полъха на ветреца. Слънцето блестеше ярко, а по небето нямаше и следа от облаци. Това ставаше два дни по-късно. Рейд държеше Грейс за ръката. Бяха се отбили в сечището. Грейс носеше кошница за пикник.
Рейд се усмихна.
— Знаеш, че обичам да пътувам. Къде искаш да отидем? В Ню Йорк? Лондон? Китай? Тибет?
Тя се усмихна насила.
— Никога не съм ходила в Европа. — И си помисли: „Ще бъде ли лесно?“
— Нека бъде Европа, Грейс. — Той я погледна. — Не знаеш ли, че бих ти дал луната и звездите, ако можех?
В очите й блеснаха сълзи.
— Европа ще ми хареса.
Той я улови за ръката.
— Париж напролет.
Грейс усети, че й спира дъхът.
— Напролет ли? Но това е чак другата година.
— А ти кога искаш да идем?
— Какво ще кажеш да тръгнем сега?
— Грейс, дори ако заминем веднага, първо ще трябва да се отбия в Тексас… Толкова съм наблизо и… — той се усмихна смутено. — Майка ми ще ме убие, ако не отида. Освен това искам да се срещнеш с най-близките ми роднини.
Тя се уплаши.
— Рейд, не желая да се срещам с родителите ти.
Усмивката му изчезна.
— Те ще те харесат.
— Хайде да идем сега в Париж. — Тя го стисна здраво за раменете.
— Май пак бягаш от мен, а, Грейс? — попита тихо той.
— Не!
— Ти не се уплаши от заплахите на Роулинс и не избяга. Дори излъга, за да им се противопоставиш храбро. А сега искаш да избягаш. Защо?
— Страхувам се — промълви тя и се притисна към него.
Той я прегърна силно.
— Не се страхувай. Обещавам, че няма да позволя да ти се случи нещо.
— Не се безпокоя за себе си, а за теб! Форд е зъл, Рейд, и ще ти стори нещо. Той е напълно способен да ти прати куршум в гърба.
Рейд не се усмихна.
— Ти още не ми вярваш, нали? От първия миг, в който се срещнахме, ти реши, че съм мерзавец, мошеник, донжуан и комарджия. Дали не изпуснах нещо?
Грейс искаше да му каже, че го обича, но се боеше. Вместо това тя замръзна на място. Обзе я някакво мрачно предчувствие.
— Освен това ме смяташ и за страхливец, нали?
— Не!
— Ако избягам, ще излезе, че съм точно такъв. Борбата между мен и шерифа Форд не е свършила и докато нещата не се изяснят, нямам право да напусна града. — Той започна да се отдалечава от нея.
Грейс хукна подире му.
— Рейд, бъди благоразумен. Малодушието няма нищо общо с това. Да си отидеш сега е проява на здрав разум! Защо да предизвикваме още Форд?
— Няма да избягам оттук, Грейс. Няма да избягам от никого.
— По дяволите! Искаш да те убият!
Той се обърна бавно. Тя ридаеше, покрила лице с ръцете си. Той се смая. Отиде при нея и взе мокрите й от сълзи ръце в своите.
— Ти се боиш за мен.
— Да!
— Ти ме обичаш.
— Да!
— Достатъчно, за да застанеш на моя страна?
Тя го загледа втренчено. Миглите й се бяха разрошили и бяха влажни. Няколко минути никой не продума. После тя изрече:
— Моля те, да се махнем оттук.
Гласът му стана твърд и рязък.
— Достатъчно ли ме обичаш, за да се омъжиш за мен?
Тя ахна.
Погледът му беше твърд като диамант.
— Какво казваш?
— Ще се омъжиш ли за мен, Грейс? Обичаш ли ме достатъчно, за да се омъжиш за мен?
Сърцето й заби толкова силно, че тя не успя да се съсредоточи върху думите му.
— Аз… аз… Рейд! Трябва да си помисля!
Ноздрите му се разшириха от гняв.
— Мисля — заяви той леденостудено, — че точно това ми каза и предишния път.
— Рейд — тя улови ръката му и каза, когато той се обърна. — Ние не си подхождаме. Знаеш, че не си подхождаме.
— Не си подхождаме — изрече той. — Колко смешно, аз пък си мислех, че си подхождаме, и още как.
— Знаеш какво искам да кажа! Преиначаваш смисъла на думите ми!
— Аз ли? Ти си единствената, която се придържа толкова стриктно към значението на думите, чак до точката.
— Спомни си какво стана, Рейд. Признай си честно — щеше ли да ми позволиш да уча децата, ако знаеше какво ще стане?
Той избухна.
— По дяволите, какво общо има това с нас?
— То е изцяло свързано с нас!
— Проклятие, ти знаеше много добре, че това, което вършиш, е безразсъдно. Излъга ме. Правеше каквото ти хрумне зад гърба ми. Заради теб едва не ме убиха, а теб за малко не те изнасилиха. Знаеш много добре, дявол да го вземе, че никога нямаше да ти разреша да преподаваш! За бога, Грейс, Алън ще се върне на работа след няколко седмици!