— Е добре, сега вече очаквам с нетърпение да поемете грижите за момичетата. Трябва да ги обучавате на шиене, бродиране и етикет всяка сутрин от десет до един. Обядът е точно в един и петнадесет. Следобед ще спят. От три до пет ще им давате уроци по четене и география. Вечерята за децата е в шест. Вие можете да се храните с тях, освен ако не предпочитате да ви носят яденето в стаята. Закуската за децата е в девет. Ще имате възможност да закусвате, когато пожелаете. Очаквам да прекарвате съботите с момичетата и да ги забавлявате — да ходите на пикници и така нататък. В неделите сте свободна от задължения. Хана ще ви покаже стаята и ще ви запознае с момичетата.
Грейс не беше в състояние да каже „да, мадам“ на тази жена. За щастие не й се наложи да го прави, защото Луиза излезе. В стаята се появи една висока и подобна на статуя негърка на около четиридесет години. След нея влезе Клариса. Хана озари Грейс със сърдечна усмивка.
— Не се бойте от нея — каза тя. — Просто не й се изпречвайте на пътя и всичко ще бъде наред. На мис Баркли й харесва да се мисли за кралица и очаква всеки друг да я смята за такава.
Грейс се усмихна. Тя се радваше, че си е намерила поне една съюзничка.
— Казвам се Грейс О’Рурк — каза тя и протегна ръка.
Жената срещу нея примигна и се разсмя.
— Къде се е чуло и видяло жени да си стискат ръцете? — после подаде ръката. — Е, сигурно сте уморена. Познавате ли се с моето момиче Клариса?
— Да — Грейс пусна ръката й. — Защо жените да не си стискат, когато се срещат? Нали мъжете го правят — „Спри се, Грейс“, каза си тя мигновено наум. „Не започвай пак.“
Хана я изгледа озадачено.
— Защото не сме мъже. Клариса, иди да донесеш нещо за мис О’Рурк. Гледай да е нещо хубаво — донеси студена лимонада и парче от тортата, която направи готвачът.
Грейс си прехапа силно езика.
— Веднага — отвърна Клариса. Очите й бяха широко отворени от любопитство към Грейс. На лицето й грейна нова усмивка, преди да изтича да изпълни заповедта на майка си.
Стаята на Грейс се намираше на втория етаж, в задната част на къщата. Сигурно беше най-малката стая в цялата сграда, но за Грейс това не бе от значение.
Вгледа се в стените. Докосна една от тях. Платно. Синьо-бяло платно. Тя погали една от резбованите фигурки на покритото с памучен плат легло. Дървото бе гладко и студено. Хана проследи посоката на погледа й.
— Не сте ли виждала по-рано мрежа против комари?
Грейс поклати глава. Покривката на леглото беше бяла и украсена с дантела. Имаше голям черен фотьойл от плюш с табуретка за краката, невероятно удобен за четене нощем, и прекрасно чамово бюро с дантелена покривка, леген за миене, кана и огледало. От другата страна на стаята имаше малко писалище. Грейс едва се удържа да не седне на него и да не почне да пише. В стаята имаше дори огромен гардероб от палисандрово дърво. Тя се приближи до прозореца.
Долу имаше зелена поляна, която се спускаше към конюшните, помещението за опушване на риба и ледницата. Отвъд нея се виждаше друга сграда. Небето бе невероятно синьо. Нито едно облаче не го помрачаваше. Грейс се обърна към Хана с усмивка на лицето си.
— Божичко, колко сте хубава, когато се усмихвате — възкликна Хана. — Обзалагам се, че ще изглеждате още по-хубава без очила.
Грейс се изчерви. Тя знаеше, че е много хубава. Това бе проклятието на живота й. От малка я смятаха за хубавичко дете, но откакто стана осемнадесетгодишна, я смятаха за прекрасна. Това я обезсърчаваше. Хората не я приемаха на сериозно, тъй като беше хубава. Тя не желаеше да я оглеждат, преследват и да й бъркат под полата, не и докато се опитваше да постигне нещо в живота си. Поради някаква неизвестна причина бог й бе дал цялата тази коса, прекрасното лице и тънкото тяло с големи гърди, макар че тя ги бе стегнала здраво. Сякаш някой си правеше шега с нея, защото всеки ден й се налагаше да прикрива прелестите си, за да може да си гледа работата с нужната сериозност.
— Това ли е новата гувернантка?
Грейс погледна към детето, което сигурно беше десетгодишната Мери Луиз — пълно копие на майка си.
— Здравей — изрече тя с приятелска усмивка.
Мери Луиз си кръстоса ръцете.
— Тази рокля е грозна.
Грейс се облещи от изненада.
— Замълчи — каза Хана.
Мери Луиз се разсмя.