— Благодаря — изрече тя тихо.
— Не го направих само заради теб, въпреки че мисълта за теб ме подтикваше постоянно.
— Знам.
— Наистина ли?
— Всеки, който си навлича неприятности, като събира тези хора и им държи реч като твоята, прави това поради вътрешно убеждение.
— Такъв ми е характерът — изрече дрезгаво той.
— Благодаря ти.
Те се гледаха един друг. Рейд сведе лицето си. Устните им се докоснаха. В същия миг и двамата усетиха паниката, която обхвана тълпата и сподавената възбуда в гласовете край тях. Хората наоколо замлъкнаха разтревожено. Рейд вдигна глава и се озърна. И двамата едновременно забелязаха шерифа Форд на сивия му кон.
— Тук май празнувате, а? — провлечено каза Форд.
26
Форд не беше сам. Зад него стояха половин дузина мъже, които държаха пушки в ръцете си. Грейс знаеше, че те до един са нощни ездачи. Несъзнателно стисна здраво ръката на Рейд. Ужасът вледени кръвта й.
Той се отдръпна от нея. Тръгна напред, застана пред всички и препречи пътя на Форд и хората му. Не носеше оръжие.
— Искаш ли да се присъединиш към нас, шерифе? Още работна ръка ще ни бъде от полза.
Форд се засмя. Мъжете зад него се присъединиха към смеха му.
— Това място тук е обществена собственост — провлечено каза той. — То принадлежи на град Начез. А добрите бели хора от град Начез не желаят цветнокожите да ходят на училище, защото на тях мястото им е на полето. Хайде, момчета.
Конниците тръгнаха напред.
Рейд се обърна към събраното множество. Очите му блестяха гневно.
— По дяволите — провикна се той. — Нима ще им позволите да ви изгорят новото училище? Те са само шестима, а ние сме петдесетина! Шест срещу петдесет! Дявол да го вземе, мъже ли сте или животни, че им се подчинявате толкова безропотно?
На Грейс й се искаше да извика: „Недей, Рейд!“ Но беше безсилна. Той беше толкова яростен и великолепен, че всички около нея, цялата тълпа се размърда неловко и неспокойно. Рейд изруга.
Форд се засмя и се наведе от коня си.
— В тези негри няма и един грам смелост.
— Кучи син — провлечено каза Рейд. След това се раздвижи. Скочи към Форд бързо и силно като рис, го нападна и го и го сграбчи ненадейно. Форд падна от коня. Рейд се озова върху него. Започна да налага безмилостно с юмрук лицето на шерифа.
— Това ти е за Грейс, мръснико!
Конниците понечиха да се втурнат напред, но преди да успеят да обградят двамината, тълпата излезе от вцепенението си, раздвижи се, развълнува се и прегради пътя на ездачите. Включиха се дори жените и децата. На земята Рейд удряше с юмрук лицето на Форд с думите:
— А това ти е от мен, мръснико. А това ти е заради тези хора — заради всички хора, които тормозиш с гадната си воня.
Един конник посегна към оръжието си. Хана извика:
— Спрете го, спрете го! Веднага!
Някой го замери с чук. Той не уцели ездача, но едно момче го сграбчи за глезена от другата страна на коня. После се притекоха на помощ и по-възрастните, и конникът се строполи на земята. Не се виждаше от скупчилите се около него деца и младежи.
— Исусе Христе! — извика уплашено друг конник, когато множеството се втурна към коня му и посегна към краката му. Някой изтръгна оръжието направо от ръцете му. Конят изцвили неспокойно и се запрепъва, докато тълпата го буташе и едва не падна на земята.
— Да се махаме оттук! — извика ездачът.
Един от конниците вече се беше измъкнал от тълпата и се отдалечаваше в галоп. След миг го последваха и останалите. Изведнъж настъпи пълна тишина и спокойствие. Множеството се разпръсна, напрежението спадна.
Рейд седеше неподвижно върху Форд, който не помръдваше. Грейс се втурна към него.
— Добре ли си?
— Да — отвърна той и се изправи. Разтърси дясната си ръка и изтръпна от болка.
Форд лежеше неподвижно. Грейс се вторачи в него.
— Той да не би да е…?
— Не, не го убих, Грейс, колкото и да ми се искаше. — Погледът му беше потъмнял. — Смятах, че разбираш — аз не съм хладнокръвен убиец.
— О, Рейд — извика тя и го прегърна. — Наистина те разбирам. И мисля, че си чудесен. Това, което направи току-що, е прекрасно. И невероятно безразсъдно.
Той омекна.
— Май сме един дол дренки с теб, а?
Тя примигна.
— Говори ми — помоли я той. — Говори ми колко съм чудесен.
Тя затвори облекчено очи.
— Невероятно чудесен си.
Той се усмихна и я прегърна. Но не й каза мисълта си: „Защо не се омъжиш за мен, щом съм толкова чудесен?“ Отхвърли тази мисъл, вместо да я произнесе на глас.