Рейд беше ослепял от болка и гняв, но още беше на себе си. Нямаше да убие Форд, ако не беше абсолютно сигурен, че именно той е виновникът за престъплението. Падна на колене. Вдигна лице към небето. Риданието, което прозвуча, вледеняваше кръвта и раздираше душата. Рейд изрева още веднъж.
— Цялата нощ ли прекара тук, Форд?
— Да — потвърди Луиза и посегна, за да го докосне по ръкава. — Съжалявам, Рейд.
Той се втренчи в нея.
— През цялата ли нощ беше тук Форд, Луиза?
— Да, Рейд. — Тя се приближи и сложи ръце на раменете му. — Скъпи, защо не влезеш да пийнеш нещо?
Той я погледна.
— Ще открия кои са били там — каза той. — И ще ги убия всичките.
— Чакай, Рейд — извика Луиза, когато той се спусна по стъпалата на верандата. — Рейд!
Скръбта му беше толкова голяма, че му се прииска да се свие в някой тъмен ъгъл и да заплаче. Вместо това се съсредоточи върху мисълта за отмъщението. Три дена се опитваше да открие кой точно е подпалил училището. Много младежи в Начез бяха нощни ездачи. Не беше тайна кой е ездач, защото те сами се перчеха с това, но никой не знаеше поне малко факти, които да изяснят убийството на Грейс. След три дни проучвания Рейд не знаеше нищо повече, отколкото в началото.
— Ще си докараш някоя болест — каза Хариет. Тя беше дошла в хотелската стая, където бе отседнал той. Отвсякъде го заобикаляха вещите на Грейс. Още усещаше аромата на тялото й. Пред него стоеше половин бутилка бърбън. Държеше в ръка нощницата й. Притискаше я до гърдите си.
— Обичам я — изрече с пресипнал глас Рейд.
— Трябва да почнеш нов живот — каза Хариет. — Нея я няма, Рейд, но ти още си тук. Прибери се вкъщи при майка си и баща си. Прибери се при любимите си хора.
Той я погледна и изпразни чашата.
— Да не мислиш, че не ми се искаше да се скрия в някоя дупка и да умра, когато разбрах, че са убили момчетата ми? Нищо не може да се сравни със загубата на дете, скъпи. Нищо.
Той наведе унило главата си.
— Толкова боли, Хариет…
— Тя щеше да настоява да продължиш борбата, ако беше жива!
Рейд изтри рязко една малка струйка сълзи от очите си. Не извика. Нямаше да вика.
— Да, така е, но, по дяволите, толкова ми е трудно. — Погледна Хариет за пръв път от началото на разговора им.
— Но първо трябва да се погрижа за една работа. — Първата работа на Рейд бе да построи отново църквата.
Този път сградата включваше отделна стая само за провеждане на учебни занятия. През следващите три седмици три поде кампания срещу шерифа. В атаките си наблягаше преди всичко на смъртта на моряка Ейбъл Смит. Нае агенцията на Пинкертън да разследва самоубийството. Доказателствата срещу шерифа бяха само косвени, но Ейбъл Смит беше бял, а не негър. Много от градските жители, които бяха на страната на нощните ездачи, се изпълниха с негодувание и възмущение, когато узнаха за тази подозрителна смърт.
Рейд изпрати писма до местните вестници, Джексън Клариън и Абърдийн Икзаминър. Не се интересуваше от това, че журналистите съчувстват на нощните ездачи и на техните методи за въздействие. Скоро съмнителното самоубийство на моряка се превърна в обществен скандал. В Начез се сформира малка група граждани, които подеха кампания в защита на закона, реда и справедливостта. Те се обявиха срещу Форд. Въздържателското дружество на Сара Белели се включи в нея. Общественото негодувание се надигна, а Рейд подклаждаше огъня чрез вестниците. Само след няколко седмици при него се появи разгневеният Форд.
— Ти стоиш зад тази работа — изръмжа Форд. — Да не мислиш, че не зная това? Да не мислиш, че ще стоя и ще те гледам със скръстени ръце?
Рейд се засмя.
— Искам да знаеш следното, кучи сине. Искам да знаеш, че ще те унищожа. Свършено е с теб в Начез.
Форд се поколеба. Рейд разбра, че той се страхува.
— Не можеш да ме унищожиш, момко — каза Форд.
— Така ли? — засмя се Рейд.
— По-голямата част от гражданите все още ме подкрепят — процеди Форд. — И ако не ми вярваш, какво пък, ела на Крос Крийк утре през нощта и сам ще се убедиш.
Крос Крийк. Рейд бързо се досети, че нощните ездачи пак са решили да сплашат някого. Те се готвеха да пребият един изполичар, който беше закъснял с плащането на вноските си. Рейд осъзна, че за Форд е изключително важно да демонстрира властта и силата си в този случай.
Точно обратното, за Рейд беше жизненоважно да го спре. Въпреки че болшинството от градските жители се разтревожиха от вестта за смъртта на Смит, Рейд знаеше, че е невъзможно да разчита на тях, за да спре нощните нападения на Форд срещу цветнокожите. Ставаше дума за пряк сблъсък с шерифа и хората му. Рейд можеше да разчита само на няколко души като Фарис. Затова нае неколцина от агенцията на Пинкертон. Така успя да сформира малък кавалерийски отряд, който яздеше в задушната и безлунна вечер, за да спре нощните ездачи.