Но не се стигна до бой. Форд и хората му не очакваха да се сблъскат с въоръжен противник, който ги превъзхожда по численост. Щом видяха хората на Рейд, те им обърнаха гръб и избягаха като банда страхливи хулигани, каквито си бяха всъщност. Рейд се втурна в галоп след Форд. Той го настигна на половината път до Начез. Никой и нищо нямаше да го спре сега, не и когато се приближи толкова до постигането на заветната си цел — унищожаването на своя кръвен враг.
— Спри и се бий, Форд!
Форд продължи да бяга. Рейд се втурна след него. Конете им галопираха шия до шия слепешком в мрака. Той скочи върху Форд. Двамата се стовариха на земята и се затъркаляха, водейки лют бой. А после се изправи само Рейд, който едва не преби с юмруци до смърт Форд.
Тогава видяха Форд за последен път в Начез. Но Рейд не се радваше и нямаше чувството, че е победил. Усещаше само дълбока празнота в сърцето и душата си.
— Здрасти, татко.
— Рейд! — Кехлибарените очи на Дерек Браг се отвориха широко от изненада. Миг по-късно по лицето му се изписа усмивка от удоволствие. В следващата секунда Рейд се озова в силната и пламенна прегръдка на баща си. Двамата си приличаха като две капки вода, като изключим очите, които при Дерек изглеждаха тридесет години по-възрастни. Двамата бяха еднакво тежки и имаха едно и също здраво телосложение. Лицата им бяха като огледално отражение едно на друго. Само че единият беше млад и строен, а другият бе видимо по-възрастен, но все още несъмнено хубав. Дерек го пусна и се усмихна.
Рейд отвърна на усмивката му. Забеляза как усмивката на баща му се стопява и видя озадачения поглед в очите му. Усети, че Дерек вече е доловил унинието, което не го напускаше. „Не мигай“, помоли се наум Рейд и отклони поглед. Не забеляза загрижеността, която се изписа по лицето на Дерек, а тя изчезна, когато той отново вдигна очи.
— Къде е мама? — с известно усилие успя да придаде безгрижна нотка на гласа си. — И сестра ми? И онзи негодник картоиграчът, за когото тя се омъжи?
Дерек го прегърна през рамото и го въведе в предверието на ранчото, чийто под беше дъбов.
— Миранда! — извика той. — Сторм! Брет! — Той се усмихна на сина си. — Майка ти ще ти издърпа ушите, сине.
Рейд се усмихна при тези думи.
— Да не се е ядосала за нещо, а?
Дерек го погледна.
— Ядосана? — Той отметна глава назад и се засмя.
Сестра му изглеждаше невероятно хубава. Тя беше в разцвета на младостта си и беше пет години по-възрастна от Рейд. Щом го видя, хукна надолу по стълбите. Елегантната й копринена рокля, турнюрът, обръчите и всичко друго й стигаха до коленете и разкриваха дългите, изящни и обути в копринени чорапи крака. Това беше Сторм, която Рейд познаваше далеч по-добре от мъжа, който се бе оженил за нея и с когото тя живееше в Ноб Хил в Сан Франциско. Тя изпищя от радост. Викът й му напомни за тяхното детство и Рейд я улови, когато тя се хвърли в прегръдките му.
— Щях да те убия, ако не беше дошъл — призна му тя задъхано. — Всички тези телеграми! Първо ще пристигнеш на една дата, после на друга! Майка ти е подготвила няколко изненади! Много ти е сърдита!
Рейд се усмихна смутено и забеляза над рамото на Сторм, че Брет го гледа. Прегърнал с една ръка сестра си, той протегна другата, за да разтърси десницата на зет си. Доста, време измина от онзи ден преди петнадесет години, когато Рейд отказа да пусне Брет в къщата и заплаши да го накълца на парчета, докато Брет се мъчеше да намери избягалата си жена.
Майка му се появи с вик на входа. Сторм се усмихна и прегърна мъжа си. Миранда беше дребна на ръст. Когато Рейд я прегърна, на фона на неговия ръст тя изглеждаше още по-миниатюрна. Откакто Грейс го напусна, не беше прегръщал жена и сега усети, че толкова силно страдание изпълва душата му, че той задържа майка си в обятията си далеч по-дълго от обичайното. Най-сетне успя да се овладее.
— Къде са племенниците ми? — попита той и се усмихна.
— Спят — отвърна Брет. — Слава богу.
Той и жена му си размениха влюбени погледи. В душата на Рейд нещо се скърши, когато видя дълбоката им привързаност, тъй като те не се държаха така по-рано. Брет забеляза погледа му и го озари с ослепителната си усмивка.
— Ръцете ми не се задоволяваха да прегръщат само жена ми — заяви той и му намигна.
Сторм смушка Рейд в ребрата.
— Не му обръщай внимание, Рейд, той е чудесен баща. Как е Ник? А къде е очарователната дама, която очаквахме да доведеш?