— Точно такава е. Шия калъфка за възглавница. Сгрешила съм всички бодове. Ела да ги оправиш.
Грейс още не се бе съвзела.
— Извинете?
— Това ти е работата — каза детето надменно, — да ми помагаш.
— Мис О’Рурк започва от утре, Мери Луиз — понечи да каже Хана.
— Млък, глупава негърко — рече Мери Луиз. — Нямаш ли си работа за вършене? Ей, ако мама разбере, че стоиш тук, вместо да работиш, ще те прати да носиш нещо тежко. Ако това се бе случило преди няколко години, хубаво щеше да те набие за това, че ми казваш какво да правя! Дано те набият някой път нощните ездачи!
Хана стисна зъби, но в очите й блесна страх.
— Стига — извика Грейс и улови Мери Луиз за китката. — Ще се извиниш веднага за думите си. Първо на мен, после на Хана.
Мери Луиз я изгледа втренчено. В очите й се четеше изненада.
— Очаквам да се извиниш на мен и на мис Хана.
— По-скоро ще умра, отколкото да се извиня на лошата мързелива чернилка — каза Мери Луиз със сподавен глас.
Грей отстъпи назад. Какво очакваше? Това беше далечният Юг, не Ню Йорк. Мери Луиз се възползва от удобния случай, за да избяга от стаята.
— Всичко е наред, мис О’Рурк — каза Хана. — Слезте долу да хапнете нещо, когато станете готова. Джон ще ви качи чантите.
Хана излезе.
Грейс не беше виждала толкова лошо държане през целия си живот. Запита се дали ще й разрешат да наказва децата. О, боже, ако не й позволят, как ще се справи с това дете? Тя се успокои, когато в коридора прозвучаха стъпки и в стаята влезе Джон с нейните две малки чанти. Зад него стоеше малко момче на около шест години, което носеше куфара.
— О, Джон, благодаря ти, но този куфар е прекалено тежък за това малко момче.
— Аз го носих сам по целия път нагоре дотук — момчето сияеше, а белите му зъби блестяха на кръглото черно лице.
— Не приказвай, щом не те питат — каза строго Джон на момчето. — Моля ви, не се сърдете на момчето ми.
— Не смятам да се сърдя — отвърна спокойно Грейс.
Момчето се бе похвалило горделиво, но сега бе навело глава след нахокването от баща си. Тя се наведе с усмивка към него.
— Как се казваш?
Джефри, мадам.
— Благодаря ти много, Джефри, за добре свършената работа.
Момчето се присви от удоволствие.
— Ако ви трябва още нещо, само кажете на мен или на Хана — рече Джон, докато излизаше, побутвайки сина си пред себе си.
Грейс отиде да разгледа учебната стая и я намери надолу по коридора. Стаята очевидно беше предназначена за деца. Там беше Марагарет Ан, която представляваше пълно копие на сестра си, като изключим това, че бе по-закръглена. Тя седеше на пода и си играеше с кукла, която изглеждаше много скъпа. Тя спря да си играе, вдигна поглед и се вторачи в нея.
Грейс се усмихна и коленичи до детето.
— Здравей, Маргарет Ан. Каква хубава кукла. Аз съм твоята учителка.
— Тя е моя — каза момиченцето и прегърна силно куклата. — А аз мразя ученето. Не искам да чета.
— Знаеш ли, че и аз мразех училището? Особено когато бях на твоята възраст.
— Мразя ученето — повтори Маргарет Ан. Очите й се напълниха със сълзи. — Не искам да чета!
— Днес няма да учим — каза спокойно Грейс и се изправи. — Но утре ще започнем и ще видиш колко приятно ще си изкараме заедно.
— Мразя уроците — извика Маргарет Ан и хвърли куклата си толкова силно, че тя се плъзна по пода, а главата й се счупи.
Грейс се вторачи в прекрасната кукла със счупена глава. Маргарет Ан изпищя и избяга от стаята. Грейс въздъхна. Главата започна да я боли, но тя се втурна след момичето.
— Мамо, мамо — ридаеше Маргарет Ан и зави зад ъгъла.
Грейс хукна. Последното, от което се нуждаеше, бе дете, което бяга обляно в сълзи при майка си и то преди да са изминали и двадесет минути, откакто започна работа тук. Тя зави зад ъгъла и бум! Блъсна се в здрава като тухлен зид стена, която се оказа горещо мъжко тяло. Мускулести ръце я прегърнаха и притеглиха към стоманените бедра и твърдите като скала гърди. Лицето й се зарови в меката бяла ленена риза, която бе леко влажна от пот. Упоителен мускусен аромат изпълни ноздрите й. Едри ръце хванаха здраво и интимно хълбоците й и я притиснаха към себе си. Нечий плътен глас се засмя приглушено.
— Я виж ти кой бил тука!
3
Тя се съвзе от шока.
Намираше се в интимна близост до един мъж… непознат мъж. Ръцете му се държаха дори още по-интимно и се движеха по хълбоците й. Сърцето й биеше лудо, а колената й омекнаха: тялото й сякаш се изпълни с някаква течност. А след това той се разсмя отново. Звукът на смеха му беше топъл и се лееше звънливо. Тя вдигна ръцете си нагоре и се оттласна от него.
Погледна нагоре.