— Предлагам ти да попътуваш малко из Европа — изрече тихо той в един зимен ден, докато пиеха кафе с капка бренди в него, — вместо да стоиш тук в изгнание, което сам си си наложил.
Рейд не му отговори.
Е, какво пък, може би Дерек е прав, може би е време да се върне в реалния живот. Може би просто му трябва една хубава игра на карти, хубаво пиене и жена — която и да е жена. Но дори, когато се опитваше да се убеди в това, той не изпита очакваното приятно предчувствие. Знаеше, че ще гледа да претупа набързо тези „забавления“. Помъчи се да не си спомня нейното име.
— Е, добре, ще ида да си стегна багажа.
Дерек се усмихна.
— Майка ти вече свърши тази работа.
Появи се Миранда. Изглеждаше дребничка и изящна в зашеметяващо красивия розов пътен костюм. Очите на Дерек светнаха, когато я съзря.
— Виждал ли съм те така преди?
Тя се усмихна и се обърна бавно към него.
— Не, не си. Харесвам ли ти?
Той показа зъбите си, когато се усмихна и прегърна страстно жена си.
— Че кога не съм те харесвал?
Дори като дете Рейд понякога се беше чувствал като натрапник, когато бе свидетел на нескритата и изпълнена с взаимен копнеж любов между родителите му. Но сега, след като сам бе изпитал силата на любовта, за него бе истинско мъчение да ги гледа. Затова се обърна, за да се качи на коня си. Но си спомни за Грейс. Нейният призрак не го оставяше на мира.
Стигнаха Фредериксбърг на залез-слънце. След като вечеря с родителите си и забеляза, но не обърна внимание на кокетните усмивки на десетина добре възпитани, елегантни млади дами, той се настани в бара и изпи пет чаши бърбън. Насили се да изпита познатото удоволствие от играта на покер. Минаха няколко часа. След като загуби няколкостотин долара, той се остави да го отведат на горния етаж при една хубавичка проститутка, чиято коса имаше оттенък на червено. Той я целуна. Това бе първата жена, която бе целувал от последната си среща с Грейс насам. Погали я равнодушно по гърдите. Не успя да се възбуди. Нещо по-лошо. Видът на твърде пищното й и дори леко отпуснато тяло, когато тя си съблече дрехите, го накара до се извини и да напусне възможно най-бързо. Не искаше проститутка. Това, че имаше големи гърди и червеникава коса, не я превръщаше в Грейс, нито дори в подходяща нейна заместничка. Не искаше заместничка! По дяволите, желаеше нея, жадуваше я, още я обичаше, а тя беше мъртва.
На следващата сутрин го болеше силно главата, когато слезе късно, за да закуси с родителите си.
— Добре ли прекара снощи? — попита Дерек с усмивка.
Миранда смушка мъжа си с лакът. Постъпката й не подхождаше много на една дама.
— Не го насърчавай да се държи като някой пройдоха — предупреди тя.
— Ще му се отрази добре — защити се Дерек.
Рейд изстена.
— Мисля да се връщам в леглото.
— Не, няма да го направиш — изрекоха едновременно родителите му. Дерек остави Миранда да продължи. — Идваш с нас.
— Мамо…
— А ти какво искаш да правиш? Цял следобед да пиянстваш в бара? Виж колко хубав е денят!
Рейд отстъпи. Чувстваше се твърде изморен, за да спори с нея.
Последва с усилие родителите си. Наоколо тичаха деца и се разхождаха младежи. Стопаните се перчеха под навесите с най-хубавия добитък в окръга. По сергиите бяха изложени на показ чудесни домашно тъкани дрехи. Един пътуващ търговец бе разтоварил червения си фургон и бе извадил навън всичките си стоки. Амбулантните търговци предлагаха захарен памук. Една циганка гадателка се опита да го подмами да влезе в палатката й със съблазнителна усмивка, но той й отказа учтиво. Изложените за продан яркоцветни юргани, детски балончета и кученца допълваха картината на празненството. Една млада жена им връчи по един позив. Веднага щом видя заглавието „Подкрепете правото на жените да гласуват“, вътрешностите му се свиха и му прималя. „Няма ли да свърши това някога?“, помисли си гневно той и смачка неприятната хартия. Завинаги ли ще го измъчват спомените за една мъртва жена?
— Те имат ораторка — извика Миранда. — И тя говори в момента! Казва се Елизабет Кади Стентън. О, колко искам да я чуя!
— Повярвай ми, мамо — каза Рейд, — ще се отегчиш.
Миранда се обърна към него.
— Интелигентна ли съм колкото баща ти или не? — запита тя.
Рейд се почувства неловко, видя погледа на Дерек и забеляза, че баща му едва сдържа смеха си.
— Разбира се, че си — той не излъга от учтивост, а каза истината.
— Да не би да смяташ, че стоя по-долу от баща ти?
— Разбира се, че не.
— Смятам, че си казах достатъчно ясно мнението — заяви Миранда.
— Май съм си взел за жена екстремистка — засмя се Дерек. Двамата с Рейд тръгнаха след дребничката Миранда, която закрачи отпред.