Рейд потисна страха си. Знаеше, че не трябва да отива и да слуша речите на тази ораторка. Усещаше, че това само ще отвори незарасналите му рани. Но беше безсилен да спре движението на тялото си напред. Дребната Миранда с мъка си пробиваше път през множеството. Мъжът и синът й я следваха. Рейд погледна към обикновената, скромно облечена жена, която стоеше на подиума, но не чуваше думите й. Зад нея имаше десетина стола, подредени в редица. Там седяха другите оратори. Когато видя за пръв път познатия блед профил и блясъка на грижливо събраните в кок червени коси, той разбра, че е сбъркал и го заболя толкова силно, че спря да диша. Невъзможно бе това да е Грейс.
Но след това тя обърна главата си към него.
В същия миг пронизващата болка го върна в настоящето. Това беше Грейс!
Тя пребледня, а виолетовите й очи се разшириха от изненада.
Това беше Грейс! Тя беше жива!
Той блъсна хората, майка си и баща си. По лицето му се изписа мрачно и заплашително изражение. Насочи се към подиума с решителни и целеустремени крачки. Тълпата замърмори от дръзкото му напредване. Говорителката не успя да завърши изречението си.
— Кой ни прекъсва? Сър! Извинете ме…
Грейс беше станала. Не го изпускаше от поглед. О, господи, тя беше жива!
Грейс се наведе към него, сякаш се готвеше да го посрещне. Рейд закрачи с още по-широки стъпки. Най-неочаквано тя скочи и хукна да бяга. Не успя да направи и две крачки и той я хвана. Метна я на рамо. Тя изкрещя.
— Пусни ме веднага!
— Кой е този човек? — възкликна разгневено Елизабет Кади Стентън. — Няма ли кой да го спре? Той ще отвлече едно от момичетата ми!
Рейд я понесе през тълпата, която се разтваряше пред него като Червено море пред Мойсей, като виждаше ожесточеното му изражение. Свали я на земята и й помогна да се изправи. Тя го погледна. Очите й блестяха ярко. Рейд си пое дълбоко дъх. Грейс се хвърли на врата му с радостен вик, а той я притисна до себе си, като стенеше. Прегръщаше я и я люлееше със затворени очи. Произнасяше името й непрестанно като в молитва.
— Наистина ли си ти? — извика той и обгърна с ръце лицето й. — О, Грейс…
Тя извика:
— Толкова ми липсваше, Рейд…
Той я целуна силно и властно, впи устни дълбоко в нея.
Тя се притисна поривисто към него, докато го прегръщаше страстно. Целувката им малко по малко се измени. Устата му спря да я мачка, а езикът му се плъзна между устните й. Те се наслаждаваха един на друг. Зъбите им се сблъскаха, докато те се мъчеха да навлязат възможно най-дълбоко един в друг. Толкова много я желаеше, че го заболя.
Стисна силно лицето й.
— Грейс, как можа да ми причиниш това? Мислех, че ти си…
— Трябваше да постъпя така — прекъсна го тя и изхлипа леко. Виолетовите й очи гледаха умолително. — Обичам те, Рейд, толкова много те обичам, наистина! Сърцето ми се късаше, когато те напусках, но как можех да остана? Опитах се да ти обясня това в писмото!
— Ти не ми даде възможност — извика той и стисна раменете й. — Ти ми нямаше доверие, Грейс! Никога не съм искал да те откъсвам от професията ти — никога! Но ти попита ли ме как се чувствам, поне направи ли опит да разбереш това? Не. Ти избяга!
— Какво казваш? — ахна тя и си запуши с ръка устата, отворила широко очи.
— Искам те точно такава, каквато си, по дяволите! Искам да преподаваш и да се бориш за делото, в което вярваш. Просто искам да съм до теб, за да те предпазвам от неприятности! Никога няма да се опитвам да ти преча да изпълняваш професионалните ти задължения.
— Но в Начез…
Той я прекъсна.
— Защо ме укоряваш? — Погледът му се преплете с нейния.
— Аз съм мъж. Ти си жената, която обичам. Никога няма да спра да те защитавам. Имаше и друг изход от положението, в което бяхме изпаднали, Грейс.
— О, боже — простена тя и потъна в прегръдката му.
— Трябваше да ми кажеш всичко, което те безпокои, Грейс. Господи, как можа да направиш това? Как можа да избягаш така?
— Никога не ми е било толкова трудно, както в онзи миг — призна разплаканата Грейс. — Смятах, че нашата връзка няма бъдеще и че ти винаги ще се опитваш да ме контролираш. Нямах ти доверие, Рейд. Страхувах се да ти повярвам. Толкова съжалявам, защото знам, че ако сега трябваше да го направя отново, нямаше да посмея! И се уплаших от срещата с твоите родители. — Тя хълцаше. — Нямаше да понеса унижението, не разбираш ли? А на всичко отгоре смятах, че ще те предпазя от сблъсък с Форд, ако ме няма. Толкова се страхувах, че ще те убие!
Той я изгледа продължително.
— Но аз мислех, че си мъртва!
— Какво? — ахна тя.