Той не можеше и не биваше да откъсва поглед от лицето й.
— Смятах, че си мъртва. Открихме тяло в пепелището. — Той спря. Внезапно разбра какво е станало в действителност. Погледът му я притисна. — Намерихме огърлицата, която ти подарих и някои твои вещи. Тялото беше толкова изгоряло, че никой не успя да го разпознае. Помислих, че си ти.
— Не — изрече тя ужасено. — Аз успях да избягам от нощните ездачи и стигнах някак до Мелроуз. Помолих Луиза да ми помогне. Един от кочияшите й ме откара до гарата. Но в имението беше Форд. Той ми скъса огърлицата. Помислих, че я задига, защото е скъпа и защото си ми я дал ти. Не знаех за какво е решил да я използва.
Рейд затвори очи за един мъчителен миг.
— Някой ден онази мръсница Баркли ще ми плати скъпо. А що се отнася до Форд, съжалявам, че не го убих, а само го прогоних от града.
— О, Рейд, никога не съм искала да ме мислиш за мъртва! — Тя се спусна към него, но после направи крачка назад. — Толкова много ли означавах за теб?
Той не се удържа и се засмя. Смехът беше груб.
— Дали означаваш много за мен? — повтори той. — Все едно да ме питаш дали има разлика между нощта и деня и между смъртта и живота. Без теб, Грейс…
Той се подвоуми и затърси подходящите думи.
— Ти си светлината в живота ми, не разбираш ли? Всичко се промени от деня, в който те срещнах. Без теб в живота ми има само мрак и отчаяние.
Тя си помисли, че сърцето й ще се пръсне от радост. Докосна нежно прекрасното му лице.
— Да не искаш да кажеш, че ме обичаш?
— Дали те обичам? Тази дума не е достатъчно силна! Обичам те, обожавам те, желая те, Грейс. — Внезапно той се усмихна дяволито. Трапчинките му се врязаха дълбоко в бузите му. Очите му блеснаха. Притегли я близо до себе си.
— Всъщност желая те още сега — изрече тихо той.
Грейс се изчерви.
— Омъжи се за мен, Грейс — изрече със заповеден тон Рейд. — Сега, днес, веднага. Още тук. А след това ще те отведа в хотелската ми стая и ще се любим като законно обвързани мъж и жена.
— Добре — съгласи се тя и притаи дъх.
Той се усмихна.
— Дамата се съгласи най-накрая — на третия път! Това означава ли, че си се поддала най-сетне на чара ми?
— Винаги съм се поддавала на чара ти — укори го нежно тя и докосна лицето му. — Но къде ще намерим свещеник?
— Наоколо има най-малко десет. Нали не смяташ, че ще те изпусна отново от поглед?
Тя се усмихна.
— Надявам се, че няма да го направиш.
Рейд я хвана за ръката и направо я повлече към мястото, където стояха родителите му. Те се бяха отдалечили дискретно, но ги гледаха невъзмутимо.
— Татко, намери ми свещеник.
В този миг забеляза с голямо закъснение, че Стентън не е подновила речта си, и че вниманието на цялото множество е съсредоточено върху тях двамата. Сега Стентън извика в рупора:
— Има ли свещеник в сградата?
Тълпата поздрави думите й с гръмък смях. Цяла група свещеници изскочи от множеството.
— Ние ще се оженим — заяви Рейд гордо. — А след това ще правя само две неща през живота си.
Грейс затаи дъх, но не се удържа и го изгледа с обожание. Щом го погледнеше, се изпълваше с обич!
— И кои са тези неща? — запита с усмивка Дерек.
— Да направя щастлива Грейс и да я пазя от неприятности.
Грейс прехапа неспокойно устни, но се усмихна. Миранда се приближи и я целуна по бузата.
— Добре дошла в нашето семейство, скъпа.
Очите на Грейс се изпълниха със сълзи.
— Добре, да почваме церемонията — извика Дерек, обърна се и посочи един свещеник. — Какво ще кажете, добри човече?
Духовникът се засмя.
— За мен ще бъде удоволствие.
Грейс и Рейд се усмихнаха един на друг. Рейд я хвана за ръката.
— Някой има ли пръстен? — Дерек се обърна към очарованото множество.
— Ама вие сериозно ли питате? — запита някой.
Рейд се засмя, а Грейс се усмихна, докато Дерек потвърждаваше, че той, разбира се, говори сериозно.
Цял куп хора изскочиха напред и им предложиха на заем своите пръстени. Рейд прие един със сърдечни благодарности и взе ръката на Грейс. Дерек и Миранда застанаха зад невероятната двойка.
— Почвай.
Дерек се усмихна на свещеника.
— Скъпи влюбени — произнесе напевно отецът.
Рейд и Грейс се раздвижиха, за да застанат с лице един срещу друг и се загледаха захласнато в очите.
— Това е завинаги, Грейс — пошепна Рейд така, че само тя да го чуе.
— Завинаги — Грейс си пое дъх.
— Обичам те — промълви Рейд. — Обожавам те.
Грейс светна от радост.
— Церемонията ще свърши бързо — прошепна той и я погледна многозначително.
Грейс се изчерви.
— Пръстенът, Рейд, сложи й пръстена — припомни му настойчиво Дерек с театрален шепот.