Тя го загледа ужасено.
Той се приближи. Тя отстъпи назад. Трапчинките му се появиха. Сърцето й заби лудо.
Белите му зъби блеснаха. Гърбът й се допря до стената. Ръцете му, които още държаха куклата, се озоваха на рамената й.
— Ще рискуваш ли да дойдеш? — промълви той. — Ти си хубава дори с тези смешни очила.
Тя нямаше сили да отвърне.
— И знаеш ли какво? — устните му май се приближаваха.
Тя се вгледа в сините му очи. За миг забрави за всичко друго на света и виждаше само мъжа пред себе си. Докосна я дъхът му, в който се усещаше лъх на тютюн и бренди. Той я гледаше съсредоточено. Трапчинките му бяха изчезнали.
Тя отвори уста, за да проговори.
Той се наведе напред. Очите му се вгледаха в устните й.
— Устните ти… устните ти са прекрасни… и молят за мъжка целувка.
Ще ме целуне, каза си Грейс Нямаше сили да помръдне.
— Рейд? Скъпи? Къде си?
Той се усмихна, поклати глава и присви рамене, но не помръдна.
— По дяволите — изрече тихо той.
— Рейд?
Той отстъпи назад, като придържаше куклата под ръката си.
— В детската стая съм, Луиза.
Очите му все още съзерцаваха сърдечно нейните. Прекалено сърдечно. Грейс усети, че цялата е почервеняла.
На завоя се появи Луиза, погледна ги, без да спира, и щом стигна до Рейд, притисна свободната му ръка до гърдите си.
— Скъпи, Джон ми каза, че си тук. Толкова се надявах, че ще дойдеш да вечеряш с нас. Какво правиш тук, на горния етаж?
— Дойдох да се видя с момичетата — каза Рейд и се усмихна на Луиза. — И да утеша Маргарет Ан. Тя си счупи куклата.
— Виждам, че си се запознал с мис О’Рурк.
— Да, наистина — отвърна Рейд.
— Не флиртувай с прислугата, Рейд — каза рязко Луиза.
Той се засмя.
— Не се заяждай, скъпа, нищо особено не се е случило.
Тя не откъсваше поглед от него. Изящните й ноздри се разшириха от гняв. Той я прегърна.
— Така ли ще ме поздравиш за добре дошъл?
Грейс се почувства като натрапница. Неясна болка бликна дълбоко в душата й, когато й стана ясно какви са отношенията между него и нея.
— Да вървим — отвърна изкусително Луиза.
Грейс избяга навън, след като измънка някакво извинение. Изтича в стаята си и затвори вратата, за да не вижда любовниците. Трепереше и беше още по-гневна отпреди. Мъжът беше не само отвратителен негодник, но спадаше и към най-отблъскващите донжуановци — той беше груб, безчувствен и егоистичен. Тя го ненавиждаше.
Колко несправедливо беше, че е толкова хубав!
4
— Какво правиш? — попита Робърт Чатъм.
— Мисля, — промълви Рейд, докато по тялото му преминаваше тръпка, а сърцето му биеше учестено — че съм много, много развълнуван.
Утринта край Мисисипи беше прекрасна. Все още бе достатъчно рано, за да е прохладно. Няколко облака, сякаш извадени от някоя картина, се носеха над главите им, а птиците пееха високо в кучешкия дрян около тях. Рейд стоеше прав, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на сакото на туидения си спортен костюм. Подпираше едното си коляно на бялата ограда до конюшнята. Високите му ботуши блестяха. Докато наблюдаваше как по пасището бяга жребецът на Чатъм, той самият изглеждаше като въплъщение на джентълмен от Юга. Бе съсредоточен въпреки безгрижната си самоувереност. Той бе дошъл в Начез не само за да се погрижи за някои от тукашните си бизнес интереси, но и за да хвърли поглед на този едногодишен кон. Сега се радваше, че си е направил труд да дойде, особено ако успее да купи жребеца.
Внезапно Рейд усети, че желанието му да притежава великолепното животно е прекалено очевидно и си придаде неопределено изражение на лицето. С мъка отдели погледа си от коня.
— Чух, че готвачката ти прави превъзходни ябълкови резени, пържени в тесто — каза той. Нарочно промени темата на разговора, за да спечели някакво преимущество преди предстоящия пазарлък. Не се безпокоеше кой знае колко за изхода. Беше свикнал да му върви постоянно. Късметът го бе съпровождал през целия му живот.
— Така е — отвърна Робърт Чатъм. Като съвършен домакин той посочи с ръка бялата къща, която се намираше на върха на хълма зад тях. — Ще тръгваме ли?
Час и половина по-късно Рейд напусна дома на Чатъм като горд собственик на жребеца. Купи го на съвсем нелоша цена. Не се изненада от това. Веднъж един от приятелите му каза с лека завист, че Рейд е не само очарователен разбойник, но е и невероятен късметлия. Рейд се засмя тогава, но приятелят му беше прав.
Той се бе родил в едно ранчо в Западен Тексас. Баща му Дерек Браг беше влиятелен метис, който освен това бе и капитан на тексаските рейнджъри. Никога не криеше факта, че се е влюбил от пръв поглед в жена си — англичанка с аристократичен произход. Това забавляваше много, но едва ли изненадваше децата му. Те ставаха все по-големи, а любовта между родителите им не преставаше да бъде очевидна за всички. Никой не можеше да не я забележи.