Рейд искаше да му обръщат внимание, тъй като беше най-малкото дете. Естествено така и ставаше. Родителите му го пазеха като зеницата на окото си, а по-големите му сестра и брат също го обожаваха. Никой не би предположил, че той прави пакости, въпреки че, ако трябва да си кажем истината, той постоянно създаваше главоболия на околните. Момчето нехаеше за скучните си домашни задължения, бягаше от къщи с някой приятел, за да стреля по зайците или възпламеняваше бомбички на тавана. Обичаше да се измъква незабелязано нощем, за да си играе на стражари и апаши. Веднъж проследи едни ловджии. Откриха го твърде късно, за да го върнат незабавно вкъщи. Опита се да укроти полудив мустанг, да избяга от училище, да шпионира лагера на команчите, за да докаже смелостта си. Когато беше на десет години, за малко не отплува на един товарен кораб в Галвестън. Беше му се приискало да види Африка.
Беше неудържим и не се свърташе на едно място. Енергията, любопитството и интелигентността му бяха неизчерпаеми. Подлудяваше цялото си семейство. Баща му, на когото рядко му се бе налагало да вдига ръка на другите си две деца, го пердашеше често.
— Всеки ден се моля и благодаря на бога, че си се родил под щастлива звезда — призна веднъж майка му, — иначе сигурно няма да оцелееш дълго на този свят.
Като младеж се радваше на същия късмет, който бе имал от малък. Почти винаги печелеше на карти. Първата му инвестиция в един металургичен завод бе от пари, спечелени на покер. Печалбата от вложението бе четворно по-голяма. В неговите ръце няколкостотинте долара станаха хиляда, а хилядарката се превърна в десет хиляди. Инвестирането стана предизвикателство за Рейд. Тази игра не се различаваше много от покера, като изключим това, че залозите тук бяха много по-високи. Тръпката идваше от възможността да загуби и от зашеметяващите суми, които можеше да спечели. На двадесет и четири години Рейд натрупа първия си милион.
С жените имаше същия късмет. И тук успехите му бяха легендарни. Той откри удоволствието от секса на крехката тринадесетгодишна възраст и не можеше да си спомни някоя жена досега да го е отхвърляла.
Докато яздеше коня към хотела, той се наслаждаваше на последния си успех — покупката на жребеца. Сега той беше негов. В този миг Рейд се досети, че е приключил работите си тук и няма сериозна причина да остане в Начез. Кой знае защо тази мисъл му развали удоволствието и го накара да си спомни за Грейс. Неочаквано си я представи гола със спусната коса и без очила. Косата вероятно й стигаше до кръста. Беше сигурен, че тя ще изглежда прекрасна без тези досадни очила. Имаше твърде голям опит и подобна дреболия не можеше да скрие хубостта й от него. А що се отнася до тялото й, той я беше държал в ръцете си и знаеше, че тя е висока, с тънък кръст и дългокрака. Външно погледнато той и тя си бяха лика-прилика, сякаш бяха родени един за друг.
Разбира се, тя не беше неговият тип жена.
Но без съмнение го привличаше. Самата мисъл за нея го възбуждаше. Знаеше, че ще стане смешен в собствените си очи, ако хукне подир нея. Тя беше прекалено морална стара мома, малко заядлива и на всичко отгоре побъркана суфражетка и мъжемразка. Беше леденостудена и със сигурност девствена. Рейд винаги гледаше да стои настрана от девствениците, също както избягваше и прекалено благоприличните дами. Знаеше, че трябва да я избягва. И без това в близките дни ще напусне Начез, нали така?
За пръв и последен път през живота си съблазни девственица, когато бе на тринадесет години. Лусила беше петнадесетгодишната дъщеря на най-близките им съседи. Рейд подсъзнателно разбираше, че не постъпва правилно, но точно тогава не разсъждаваше разумно. Те прекараха заедно доста горещи и приятни срещи, преди да ги хванат на местопрестъплението. Той изяде най-големия пердах през живота си. Баща му се разгневи силно. Той му крещя и Рейд никога нямаше да забрави думите му: „Ами ако и твоята сестра я прелъсти някой млад нехранимайко?“ Урокът бе съвсем ясен и от този момент Рейд избягваше невинните, добре възпитани млади дами.
Грейс определено спадаше към тази категория. На пръв поглед тя бе студена и надута, но като мъж той се досещаше инстинктивно, че онези, които се размекват най-трудно, са най-страстни.
След спомена за Грейс мисълта за Луиза Баркли неизвестно защо го раздразни. Тази жена го преследваше, откакто се срещнаха за пръв път преди няколко години на един бал в Начез. Тя с готовност му се отдаваше всеки път, когато той се отбиеше в града. Но сега му се стори, че предпочита да слуша високопарните речи на Грейс, отколкото да се занимава с поредните интриги на Луиза. Може би ще постъпи най-добре, ако стои настрана от вдовицата Баркли за в бъдеще…