Но на обяд, вместо да си хвърли куфара в дилижанса, както бе решил преди това, той, неочаквано и за самия себе си, се отправи на кон към Мелроуз. Само че бе решил да посети този път не чернокосата владетелка на дома, а нейната червенокоса служителка.
Грейс реши да проучи околността по време на обяда.
Остави момичетата да се хранят. Изпита чувство на свобода и облекчение. Беше й трудно сутринта поради една-единствена причина. И двете момичета като че ли се стараеха да провалят усилията й да им преподава добре. А учебната програма на Луиза я докарваше до отчаяние и я обиждаше. Посвещаването на повечето учебни часове на средновековни занимания като бродиране ядосваше Грейс. Тя реши да обсъди този въпрос с Луиза Баркли при първа възможност. Длъжна бе да отмени бродирането. Момичетата трябваше да учат аритметика, както и шев и кройка!
Тя се разхождаше безцелно под две върби и се мъчеше да не мисли за своите грижи и затруднения. Макар че беше доста горещо, денят бе чудесен и Грейс си пое дълбоко дъх. Вдиша от аромата на магнолиите. Носеше свободна кафява памучна рокля с бродерия по маншетите и около деколтето. Цветът на дрехата бе твърде тъмен за тукашния климат. Стана й топло и се изпоти. Сне очилата, за да изтрие избликналата пот по бузите си.
— Трябва да счупиш на две тези очила.
Грейс подскочи от изненада.
Рейд се появи широко усмихнат. На бузите му се бяха образували трапчинки. Седеше на гърба на едър черен жребец.
— Добър ден, Грейси — провлечено и тихо каза той. Сините му очи милваха лицето й, преместиха се спокойно върху корсажа й и се вдигнаха, за да кръстосат поглед с нейните.
Тя усети, че се изчервява. Ненавиждаше се за това.
— Какво… — тя си сложи разочаровано очилата. Сърцето й вече биеше лудо. — Какво правите, дебнете ли ме?
Той се засмя.
— Не мислех да те плаша. — Погледът му бе остър.
Грейс се досети, че той си спомня за вчерашния им разговор и за въпроса, който й зададе: Боиш ли се от мен? Разбира се, че не се боеше, но защо тогава не успява да накара сърцето си да не бие толкова силно?
— Ще повторя — заяви тя. — Вие не ме плашите. Не се страхувам от вас.
Гърбът й беше гордо изправен, раменете — изопнати, устните — здраво стиснати.
— Всичко хубаво.
Кимна леко, обърна се и си тръгна.
След няколко секунди конят се появи до нея. Тя се подразни леко, защото не беше свикнала с животните.
— Добре — прошепна той. Гласът му беше много чувствен и преди Грейс да успее да реагира, той скочи на земята до нея. — Много добре — изрече провлечено и тихо той, — защото сега ще почнем отначало.
Мъжкият му аромат сякаш се стовари върху нея. В него се долавяше смесица от кожа, пот и кон.
— Няма какво да започваме.
— Така ли мислиш?
Тя го погледна бегло и забеляза, че в очите му блестят насмешливи искрици. Ядоса се, че той я смята за забавна.
— Сигурна съм в това.
Тя гледаше право напред и не му обръщаше внимание. Но се оказа невъзможно да пренебрегне собствените си реакции на неговата близост — гърдите й се стегнаха, слабините я засърбяха неудобно, но приятно, дъхът й спря. „Нервна съм“, помисли си тя.
— Как мина първата ти сутрин?
— Много добре.
— Момичетата създаваха ли ти неприятности?
— Не.
Бедрото му се блъсна в нейното. Тя веднага се отмести настрана.
— Ако се държат зле — изрече той, без да забелязва, че телата им се докосват или поне така изглеждаше, — ела да ми кажеш. Аз ще ги вкарам в правия път.
— Благодаря ви, мистър…
— Браг — отсече той бързо. — Рейд Браг, на твоите услуги, Грейси.
— Да, добре, благодаря ви, мистър Браг, но нямам нужда от вас, благодаря ви. От години преподавам на деца и знам много добре как да се държа с тях.
Той хвана ръката й и я принуди да спре.
— Сигурен съм, че знаеш.
Ръката му беше гореща, потна, силна и много едра. Ужасена и ядосана до мозъка на костите си, Грейс изтръгна своята.
— Как смеете! И престанете да ме наричате Грейси! За вас съм мис О’Рурк!
— Как смея да те наричам Грейси или да взема ръката ти ли? — подсмихна се той. — Смея да сторя и двете и нищо няма да ме спре.
Той се наведе към нея. Ръката му внезапно хвана отново нейната. Докато говореше, дъхът му бе лек и топъл, а гласът — нисък и дрезгав.
— Ръката ти е толкова малка, нежна и мека като коприна.
Грейс го гледаше, без да има сили да му отвърне.