Спомни си за всички роби бегълци, които се бяха отбивали в дома им в Ню Йорк по нелегалната железница преди войната, когато тя бе още дете. Родителите й обясниха какво вършат веднага, щом тя стана достатъчно голяма, за да разбере. Тя бе видяла всичките бегълци, включително и онези, които не й позволяваха да гледа — малтретираните, битите, гладувалите. Грейс знаеше, че не е забравила нито едно отчаяно лице.
Тя се ужаси първия път, когато разбра, че повечето цветнокожи не знаят да четат, понеже не им бяха разрешили да се научат. Тогава тя бе шестгодишна и до днес си спомняше ясно една случка. Беше пожелала да прочете любимата си приказка заедно с едно момченце на около осем години. То взе книгата и я отвори наопаки с любопитство и без да разбира нищо. Объркването й от това, че не може да прочете с него приказката, бе толкова голямо, колкото и изненадата й дето не са му разрешили даже да се научи да чете. Тази несправедливост я възмути до дъното на душата й още тогава.
Гласът на Грейс потрепери.
— Защо не седнеш, Джефри?
— Не! — изкрещя скочилата Мери Луиз. — Сестра ми и аз няма да се учим заедно с една чернилка! Ще ида да кажа на мама! Ти учиш негър да чете! Ще съжаляваш!
Тя изтича през вратата. Лицето й бе побеляло от гняв. Грейс скочи на крака.
— Чакай, Мери Луиз!
Момичето избяга.
Грейс притисна ръце към гърдите си. Какво бе направила? О, проклета да е нейната импулсивност.
— Джефри, скъпи — каза тя и сложи ръка на рамото му, — ще се видим по-късно. По-добре си върви преди мисис Баркли да дойде.
Лицето му клюмна.
— Да, мадам.
Сърцето й се късаше, че го гони.
— Свършихме ли за днес? — попита с надежда Маргарет Ан.
— Не — отговори Грейс и седна до нея.
През останалия следобед Грейс очакваше бурята да се разрази.
Но това стана много по-късно същата вечер.
5
Беше осем часът, когато я повикаха най-сетне в библиотеката. Тя отиде ужасена от мисълта, че ще я уволнят. Заради майка си бе длъжна да избегне някак тази катастрофа.
Луиза я чакаше надменно и нетърпеливо. Не беше сама. Грейс не гледаше към Рейд, който стоеше до полицата над камината, но усещаше присъствието му.
— Мери Луиз твърди, че учите Джефри да чете.
Един бегъл поглед към владетелката на Мелроуз стигаше на Грейс, за да разбере, че тя е много ядосана. Грейс започна да говори внимателно:
— Той показа изключителни способ…
— Учихте ли го, мис О’Турк?
Тя си пое дъх.
— Не съвсем.
— Значи дъщеря ми лъже, така ли? — тонът на Луиза се повиши. Лицето й почервеня от гняв, а очите й потъмняха.
— Той се навърташе наоколо и когато Маргарет Ан не се сети за думи със своите букви, помолих Джефри да ги каже, ако може. И той се справи. Това е всичко.
Луиза пристъпи напред.
— Според Мери Луиз вие сте го поканила да учи с тях. Това вярно ли е или не?
Погледът на Грейс бе твърд и непоколебим.
— Да.
— Тук, на Юг, не постъпваме така — изрече разпалено Луиза. — Това не ви е Ню Йорк, мис О’Рурк. Проклетите републиканци може и да са ни се качили на шиите с негърските училища, проклетият Съюз може и да си твърди, че негрите имат права, но тук на Юг, мис О’Турк, знаем много добре, че негрите не са равни с нас и не им трябва да се учат на нищо, дори и да имат някакви способности. И със сигурност нямат право да седят редом с дъщерите ми в моя дом!
— Негрите вече са свободни. Законът и Конституцията им гарантират всички граждански права, които имат и белите и…
— Всъщност мис О’Рурк иска да каже — прекъсна я Рейд с провлечения си любезен глас, — че тя наистина съжалява много за това, че те е разстроила толкова силно, скъпа.
— Може да са свободни хора — каза грубо Луиза — и може да са получили правото да гласуват, но те все още обработват земите ни и ако не го правят, ще умрат от глад до един! Все още стоят по-долу от нас. Със сигурност не са равни с белите тук, в Мелроуз, а вие нямате право да ги учите!
Грейс не откъсваше поглед от пода. Трепереше, а лицето й бе яркочервено. С мъка удържа гнева си към тази тесногръда жена. После си спомни за жертвата на тази несправедлива система — бедното малко момче, което бе необичайно умно, но бе обречено да живее като изполичар, освен ако не успее да избегне участта си. А това може да стане! Имаше образовани и грамотни негри, които се бореха за републиканската кауза като конгресмена Джон Р. Линч, например. Тя стоеше с наведени очи, за да не забележи Луиза Баркли нейния гняв и явно неподчинение. Не ги вдигна, докато не овладя чувствата си.