— Да, мадам.
— Ако не се намирах в толкова отчаяно положение, щях да ви пратя да си стегнете багажа — заяви Луиза. — Но съм снизходителна. Вие сте янки и не знаете или не разбирате нашия начин на живот. Това да ви е за урок. Можете да си вървите сега.
За пръв път Грейс погледна към Рейд. Погледът му беше неподвижен и доброжелателен. Той й се усмихна леко и успокояващо, а после й намигна, сякаш искаше да й каже: „Не се безпокой, тя е зла само на думи, а ние знаем как да се справим с нея“. Подразни се от лекомисленото му отношение към ситуацията. А може би не й хареса това, че той й се притече на помощ? И сама знаеше как да се брани — нали беше правила това толкова години! Изгледа го гневно със здраво стиснати устни и излезе с гордо изправени рамена.
— Не смяташ ли, че беше малко груба с нея, Луиза? — попита Рейд.
— Ами! Заслужаваше направо да я изхвърля. Как смее да постъпва така!
Рейд се усмихна, тъй като си мислеше, че Грейс би посмяла да извърша и далеч по-голяма дързост.
— Защо малкият Джеф не ходи на училище?
Луиза вдигна вежда удивено.
— Така стана, че имам нужда от него тук. Проклета да съм, ако пусна моите негри да ходят в онова училище!
— А пък аз мисля, че това е добра идея — изрече провлечено със студен глас Рейд. — Ти имаш нужда от момчето тук, но то сигурно ще ти бъде по-полезно, ако познава числата.
— Рейд, нима наистина смяташ, че е добра идея да обучаваме тези чернилки да четат и пишат? И без това трябва да плащаме таксите за техните проклети училища. Виж какво стана тук, на Юг, откакто негрите започнаха да гласуват! Онези проклети републикански кандидати янки печелят всички избори!
— Скъпа, цветнокожите са хора като теб и мен. Е, наистина не са бели, но са човешки същества като нас — укори я леко Рейд. — Убеден съм, че е безполезно да се оплакваме вечно от това, че те са свободни и имат граждански права. Не ми казвай, че ще бъдеш по-щастлива, ако негрите почнат да гласуват за демократите.
Поруменялата Луиза се вгледа в него.
— Да не би да си станал предател, а, Рейд? Проклет негодник! И ти ли си от онези републиканци? Би ли се за големия стар Юг? А?
— Наистина ли искаш да знаеш за кого гласувам? — изрече насмешливо той с провлечения си глас.
— Би ли се за Юга? — гласът й беше висок и пронизителен.
Рейд се облегна на полицата на камината.
— Луиза, войната свърши преди повече от десет години. Ти не се отказваш от илюзиите и мечтите си. Време е да се разделиш с тях и да приемеш действителността такава, каквато е.
— Да приема реалността, в която негрите избират чужди за нас политически кандидати? Действителността на янките? Никога!
Рейд въздъхна и се отдръпна от полицата.
— Стига толкова. Отбих се, защото си спомних, че съм забравил тук едно писмо от Ню Йорк.
Това, разбира се, бе полуистина. В действителност той се бе върнал в Мелроуз, за да зърне Грейс О’Турк. Луиза го изгледа. След това каза тихо:
— Просто ми кажи би ли се или не за Юга?
— Бих се за Юга с всички сили, Луиза — изрече безизразно Рейд. — Но по мои собствени причини. Бях на шестнадесет години, когато убих първия си янки и знаеш ли какво? Той беше по-млад от мен — погледът на Рейд бе леденостуден.
— О, Рейд, съжалявам — извика Луиза, дойде при него и го прегърна.
Той се освободи вежливо от нея.
— Да си виждала някъде писмото, Луиза?
— Да, на горния етаж. Рейд, скъпи, защо не седнеш — тя се усмихваше широко. — Гладен ли си?
— В стаята ти ли е? — запита той.
Вече крачеше в коридора. Луиза го последва.
— Да. Рейд, няма ли да останеш тази вечер?
— Боя се, че не мога — той се качваше по стълбите.
— Но ти не остана миналата нощ! — извика тя протестиращо.
Рейд спря и я хвана за ръката. Усмихна се любезно.
— Тази вечер ще играя до късно на карти.
— Същото ми каза и снощи — намуси се тя.
— Може би някой друг път — промълви тихо той.
— Обещаваш ли?
Той само се усмихна леко. Не че тя не му бе доставила удоволствие през двете нощи, които прекараха заедно, откакто той пристигна в Начез. Но сега поради някаква необяснима причина нямаше настроение да прекарва нощта с Луиза Баркли. Смяташе я за тесногръда и дребнава съучастничка на хора с престъпни убеждения. Изобщо не му стана приятно, когато видя преди малко как тя се отнесе с Грейс.
Грейс. В съзнанието му се появи съблазнителният образ на червенокосата гувернантка, с очилата и всичко останало. Опита се да я пропъди от мислите си. Спомни си как очилата се плъзнаха по малкия й нос и разкриха напълно големите й виолетови очи. Въпреки прикритието на очилата, преди малко той успя да забележи веднага гнева й. Не се сдържа и се усмихна.