Грейс си мереше приказките в присъствието на Луиза Баркли, но не и когато бе с него. Усмивката му изчезна, а лицето му се намръщи. Всичко това беше глупаво. Грейс нямаше нищо общо с нежеланието му да остане тази вечер в Мелроуз.
Той се облегна на ствола на един дъб и се отдаде на удоволствието да я погледа.
Беше следващият ден на обяд. Рейд бе препуснал на коня си към Мелроуз, без да се пита защо постъпва така. Все пак имаше достатъчно опит с жените, за да разбере, че ако желае да види Грейс, трябва да стои настрана от Луиза. Идеята да се спотайва наоколо като някой юноша го забавляваше и увеличаваше тръпката от риска. Откри Грейс и Джефри в една малка горичка в центъра на малка ливада недалеч от къщата. Седяха на одеяло. Главите им бяха наведени над плочата за писане, върху която Джефри пишеше много старателно.
— Много, много добре — каза Грейс. Гласът й стана ласкав от удоволствие и стигаше лесно до мястото, където се намираше Рейд. Хареса му как звучи гласът й. И други неща в нея му харесваха.
Тя бе снела очилата си, а здраво стегнатият й кок се бе разхлабил. Къдрици от косата й бяха изскочили и ограждаха лицето й. Сега, когато се бе отпуснала и се бе отдала изцяло на преподаването, и беше без смешните очила, изглеждаше чудесно. Пълните й устни, извити в усмивка, докоснаха някакви струни дълбоко в душата му. Почувства пристъп на горещо желание в слабините си. Погледна отново към тялото й, когато тя се наведе над плочата. Косата й проблясваше в златист оттенък под слънчевата светлина. Помечта си да има възможността да я облече в скъпа рокля, която да й бъде по мярка. „Аметисти“, помисли той. „Ще я отрупам с аметисти“.
Запита се на колко ли години е тя и какво кара жена като нея да се държи като луда екстремистка.
Двамата все още бяха наведени над плочата. Джефри се упражняваше да пише буквите, докато Рейд вървеше към тях. Грейс подскочи от изненада. Зачервените й очи се отвориха широко. Джефри изпищя от радост.
— Това е миста Рейд!
Докато Джефри тичаше към него, за да го поздрави, Рейд видя, че спокойствието и непринудеността на Грейс бяха изчезнали. Беше присвила устни, а нежната й бяла ръка бе скрила съблазнителните кичури на косата. Очилата отново се бяха появили на малкия луничав нос. Рейд хвана Джефри за ръцете, вдигна го нагоре и го завъртя около себе си.
— Здравей — каза той на Грейс над главата на момчето.
— Вие ме следите!
Той пусна Джефри на земята.
— Видях те да идваш тук сама. Не исках да изпусна случая да се поразходя с една прекрасна жена — закачи я той.
Тя беше застанала така, сякаш се готви да води битка с него.
— Обаянието ви не ми прави впечатление.
Той вдигна недоверчиво вежда и се засмя.
Тя скръсти ръце на гърдите си и се опита да изглежда непреклонна, но в действителност сърцето й биеше лудо.
— Защо ни шпионирате, мистър Браг?
— Рейд — отвърна тихо той. — Рейд. Смятам, че се познаваме достатъчно добре, за да ме наричаш Рейд.
Тя почервеня възхитително.
— Със сигурност не сме достатъчно близки.
— Не и защото не съм се опитвал. — Той се засмя.
Тя почервеня още по-силно.
— Можете да се опитвате до последния си ден, мистър Браг, но няма да постигнете никакъв успех.
Усмивката му стана още по-широка.
— Това предизвикателство ли е?
Тя си пое дъх. За нейна изненада това не се оказа никак лесно.
— Приемете го, както искате.
— Това покана ли е? — не се удържа и си представи нейното „приемете“ по дванадесет различни начина. Забеляза, че Грейс не долавя намеците му.
— Покана ли? — възкликна тя безучастно. След това продължи: — Предполагам, че ще разкажете на Луиза за това?
— А защо да го правя? — попита той и разроши косата на Джефри.
Той задърпа едрата мазолеста ръка на Рейд.
— Елате да видите, миста’ Рейд. Вижте моите „а“-та и „б“-та.
Рейд се развесели от ентусиазма на Джеф и се остави да го тегли напред.
— А-ха — рече той, клекна и огледа плочата. — Хей, никога не съм виждал по-хубави „а“ и „б“.
— Наистина ли?
— Наистина.
Джефри нададе вик от радост и затанцува наоколо. Погледите на Рейд и Грейс се срещнаха. Неговият беше нежен, нейният — строг.
— Не си играйте с мен, мистър Браг — каза хладно Грейс най-накрая.
Той се усмихна на нейните невинни думи. Представи си ясно как би си поиграл с нея. Ще започне, като развърже този кок и пусне великолепната й коса да пламти на свобода. Изправи се.
— Не си играя с теб, Грейси. Когато заиграем, ще разбереш.
Тя гледаше безизразно и студено.
— Изобщо не се съмняваше, че тя никога не е била с мъж. На нейната възраст, с нейния интелект, и да е девствена — това беше невероятно.