Ясно си спомняше обещанието в гласа му, докато той се готвеше да я целуне… и очевидното объркване, което я обзе, след като той не направи нищо. А тя стоеше неподвижна и го гледаше как се отдалечава с големи и уверени крачки. Не й се вярваше, че той е променил намерението си и че наистина ще постъпи благородно с нея. Заля я вълна на триумф, но примесена с леко съжаление. Поздравът, който й изпрати, докато минаваше покрай нея, бе както подигравателен, така и изпълнен с горест.
— Как си, Алън? — попита тя, без да изпуска ръката му и откъсвайки с мъка погледа си от Рейд.
— Много добре, Грейс. Броях дните като някой ученик — засмя се той.
Грейс се опита да не се усмихне в отговор, докато той й помагаше да се качи на кабриолета. Алън се качи след нея и забеляза най-сетне Рейд.
— Здравей, Рейд. Чудесен ден, нали?
Очите на Рейд се прехвърлиха от Грейс, която изглеждаше прелестна дори с глупавите очила и зелената си рокля, върху Алън, който с удоволствие пушеше цигара и бе сложил една плетена кошница и няколко червени карирани покривки за маса на седалката помежду им. Рейд изгледа продължително кошницата за пикник, преди да отправи лека усмивка към Алън.
— Алън, не знаех, че се познаваш с новата гувернантка. Провлеченият му говор прозвуча по-пресипнало от обикновено. Алън се усмихна щастливо и хвана една от ръцете на Грейс.
— Грейс и аз се познаваме отдавна — обясни радостно той. — Всъщност — каза той и й хвърли сърдечен поглед, — надявам се някой ден тя да ми направи честта да стане моя жена.
Настъпи дълбока тишина, изпълнена от аромата на магнолиите, шума от вентилатора в трапезарията и бръмченето на пчелите. След това Рейд се усмихна.
— Е — провлечено каза той, — желая ви да си прекарате приятно двамата.
— Какво има? — попита Алън, след като потеглиха. Грейс гледаше мълчаливо как Рейд скача от жребеца, обут в прекалено плътно прилепнали панталони от еленова кожа. Отклони бързо поглед от силните му задни части и бедра и се изчерви. Никога по-рано не беше смятала мъжките панталони за неприлични.
— Откъде познаваш Рейд Браг? — попита предпазливо тя.
— О, той е стар приятел на жената, в чийто пансион се храня и живея — отвърна Алън. — Мисля, че е семеен приятел. Няколко пъти сме разговаряли с него. Той е интересен човек, но не е привърженик на прогресивните реформи, доколкото мога да преценя — Алън премести погледа си от пътя към Грейс.
— Всичко ли е наред при теб?
— Разбира се — отговори тя прекалено бързо. — Алън, по-добре да не беше споменавал… за брак.
Той я погледна.
— Казвам това, което чувствам, и се гордея с него.
— Само ние двамата трябва да знаем, че искаш да се ожениш за мен.
— Съжалявам, Грейс.
Те пътуваха спокойно по дългата сенчеста улица. По-скромни дъсчени къщи замениха претенциозните плантаторски домове. Алън я развличаше с разкази за своите ученици, а Грейс от своя страна му разказа за необикновените способности на Джефри.
Църковната служба сякаш никога нямаше да свърши. Грейс не я свърташе на едно място. С нетърпение очакваше края, за да се залови за работа и да организира женска организация. Не беше споменавала плановете си на Алън, но беше сигурна, че той ще я подкрепи. Когато службата свърши, тя забърза навън и се завъртя край изхода.
— Какво си решила да правиш, Грейс? — запита Алън.
Тя му се усмихна.
— Просто искам да се запозная с някои дами.
Той я погледна.
— Ти ми обеща, че няма да се забъркваш в неприятности.
— О, Алън, — възкликна тя — не мога просто да седя и да не върша нищо.
Той въздъхна. Познаваше я толкова добре.
Двойки на средна възраст излязоха навън. Те се усмихваха на Грейс и тя им отвръщаше. Паството започна да се разпръсква и да бъбри в църковния двор. Хората разговаряха с приятелите си, с които не се бяха виждали цяла седмица. Грейс махна с ръка на Марта Граймс, жената, с която се срещна във влака. Тя стоеше с друга жена, която без съмнение беше нейна дъщеря.
— Алън, поговори си с мъжете — нареди тя.
Той поклати глава, но се отдалечи, за да изпълни заповедта й. Тя се приближи до три жени, които разговаряха оживено в сянката на огромна магнолия.
— Здравейте.
— Здравейте — каза закръглена внушителна дама. — Вие сте отскоро в Начез, нали? Да не би да сте новата гувернантка в Мелроуз?
— Да, аз съм — отвърна Грейс. — Казвам се Грейс О’Рурк.
Тя си подаде ръката, а след това й се прииска да се ритне, но беше твърде късно да я дръпне.