— Значи жените на Север си стискат ръцете? Аз се казвам Сара Белели, а това са Мери Райордан и Сюзън Комптън.
Грейс се здрависа и с другите жени.
— Питах се дали е възможно да устроим женско събрание някоя вечер тази седмица.
— Какво събрание? — попита Мери.
— За да обсъдим някои въпроси, които са много важни за съвременните модерни жени — заяви Грейс и затаи дъх.
— О, мисля, че това е великолепна идея — каза Сюзън. — А така ще запознаем мис О’Рурк и с другите жени.
— О, толкова ви благодаря — вметна бързо Грейс. — И моля ви, наричайте ме Грейс. Толкова е трудно да заживееш в ново място, където…
Сара се засмя и я потупа по ръката.
— Скъпа, ще организирам сбирка на дамите в сряда вечерта.
— О, Сара, благодаря ти — възкликна Грейс и стисна ръката й.
Когато Грейс се качи на кабриолета след четиридесет минути, беше поруменяла от въодушевление. Алън хвана поводите.
— Постигна ли каквото си беше наумила, Грейс?
Тя му се усмихна.
— Засега, Алън, засега.
Алън избра чудесно място за техния пикник. Ливадата беше зелена и гъсто обсипана с орлови нокти. Високи величествени дъбове хвърляха сянка, а по наскоро боядисаната бяла ограда се виеха пищно розови зокуми. Една крава на петна близо до тях дъвчеше тревата и ги гледаше лениво. Грейс се облегна на лакти и се засмя.
Алън се присъедини към смеха й.
— Много сте доволна от себе си, нали, Грейс О’Рурк?
Тя избухна в смях.
— Познаваш ме твърде добре.
Той надигна пълната си с лимонада чаша.
— Начез вече никога няма да бъде същият, щом ти си тук.
Грейс вдигна своята.
— Амин.
Отпиха, изпълнени с приятелски чувства един към друг. След това Алън каза:
— Сигурно забеляза, че тукашните дами ги интересува повече да намерят мъже на дъщерите си, отколкото да получат право на гласуване.
— Забелязах.
— Начез е изключително консервативен град, Грейс. Мисля, че е така, защото тук има прекалено много стари имения. Дори войната не е променила почти нищо. Тук няма даже дружество на въздържателите.
— Това никак не е хубаво — каза Грейс. — А Сребърната улица наистина ли е толкова ужасна, колкото се твърди?
Алън се засмя.
— Откъде си чувала за Сребърната улица?
— И аз имам уши — каза Грейс.
— Да, такава е — отвърна сериозно Алън. — По-добре стой далеч от нея.
Тя се усмихна.
— Там има много барове, игрални зали и домове на порока, нали?
— И какво е измислил по въпроса острият ти ум?
— Може би дамите ще предпочетат да се борят не за избирателното си право, а за това мъжете им да станат трезвеници.
Алън поклати глава с нежна усмивка.
Огледаха се с любопитство, когато чуха конски тропот по пътя към тях. Пред очите им се появиха два големи дорести коня и един червеникавокафяв. Грейс забеляза, че Алън настръхва.
— Какво има, Алън?
Конниците се отклониха от пътя и се насочиха към тях. Алън стана на крака.
— Алън? Познаваш ли ги?
— Това е една шайка южняшки отрепки — каза тихо Алън, — дори и да са потомци на стари плантатори. Роулинс е един от водачите им. Стой настрана, Грейс.
Тя също се беше изправила.
— Алън, ти ме тревожиш!
— Хей, я вижте това — изговори провлечено един рус мъж с фина ленена риза и излъскани ботуши, яхнал великолепен чистокръвен кон, до последния си сантиметър той беше живо въплъщение на южняка аристократ. Отстрани стояха придружителите му. Те бяха добре облечени като него.
Това не е ли учителят?
— Здравей, Роулинс — каза спокойно Алън.
— Каква изненада — изрече провлечено Роулинс. — Хей, Джони, Франк, не сте ли изненадани?
— Здравей, Джонсън — обърна се Алън с безизразен глас към тъмнокосия мъж отляво на Роулинс. — Франк.
— Вижте само какъв ухажор бил той — изрече Роулинс. — И тя ли е янки? А, янки, ухажваш ли я?
Грейс стисна ръце, изплашена от безочливата наглост на мъжа. Алън я погледна предупредително.
— Това е мис О’Рурк, новата гувернантка в Мелроуз.
Мъжете погледнаха към нея и кимнаха, а Франк даже сне шапката си. След това краткият миг на вежливост отмина. Роулинс пришпори напред дорестия си кон, сякаш искаше да прегази Алън. Алън не помръдна и дори не трепна, когато големият кон се блъсна в него. Роулинс насочи своя скопец зад него. Франк придвижи червеникавокафявия си кон наляво, а Джонсън мина отдясно. По този начин обкръжиха Алън с трите конски тела.
— Алън, спомняш ли си какво си говорихме миналата седмица? — с провлечен глас попита Роулинс.
— Да.
— Наистина ли? — гласът на Роулинс прозвуча недоверчиво. Той погледна другите. — От постъпките ти не личи да си спомняш.
— Може би трябва да му напомним — предложи Франк.