Дали Алън не я целува точно сега? Той се взираше мрачно в алеята, обзет от една и съща мисъл, която го измъчваше целия ден. Не беше много вероятно, нали? Грейс беше прекалено морална и добре възпитана. Ако е отхвърлила него, то със сигурност ще отхвърли и Алън, нали? Защо е избрала от всички мъже точно Алън Кенеди? Той беше доста хубав, но… Рейд прекъсна размишленията си. Всъщност той не само харесваше Кенеди, но и го уважаваше. Алън беше почтен човек. Дали не я целува тъкмо сега?
Пред очите му се появи и изчезна бързо гледката как Грейс лежи в ръцете на Алън на червено-бялата покривка, която той видя под кошницата за пикник. Ще се омъжи ли Грейс за него? Дали не й прави предложение точно в този момент? Ядоса се на тази мисъл, защото това не му влизаше в работата. Всъщност Грейс и Алън ще бъдат чудесна двойка.
— Ти си непоносим — извика разярено Луиза.
Рейд дори не се обърна, въпреки че чу как полите и роклята й профучават покрай него, когато тя излетя разсърдена от стаята. Осъзна, че не постъпи особено умно, когато се завърна тук под предлог, че е дошъл на гости и прекара по-голямата част от деня, понасяйки с твърдост компанията на Луиза, докато в действителност чакаше да се върне Грейс.
Наля си малко уиски и се върна до прозореца. Сърцето му спря да бие за част от секундата, когато видя приближаващия се кабриолет. След това заби лудо. Рейд пристъпи още по-близо до прозореца. Зелените кадифени завеси го скриваха от външен поглед.
Кенеди спря кабриолета. За миг двамата просто седяха и се гледаха един друг. Грейс помръдна първа. Тя се хвърли към него. Хвърли се страстно и прегърна силно Алън. Рейд не вярваше на очите си. На него не му бе дала и целувчица.
А се хвърли в обятията на Кенеди.
Кенеди я прегърна и докосна нежно лицето й. На Рейд му се искаше да вижда по-добре израженията им. Несъмнено те бяха белязани с печата на страстта. Кенеди наведе напред главата си и се изпречи на погледа на Рейд. Вече кипнал от гняв, Рейд едва не се показа навън през прозореца, за да вижда още по-добре. Кенеди я целуваше, но всичко, което виждаше от Грейс, бяха белите ръце върху раменете му. Но явно не му оказваше много съпротива.
— По дяволите — избухна той и изпи до дъно цялата чаша уиски. Когато погледна отново, те се бяха разделили.
Грейс със сигурност го беше измамила. Никоя жена не го беше мамила така досега.
Знаеше, че под благочестивия й външен вид се крият огнени страсти, но не очакваше, че те ще се разгорят толкова скоро. Да не би пък желанието на Алън да се ожени за нея да му даваше право на няколко целувки? Тази мисъл му се понрави много, защото ласкаеше нараненото му самолюбие. От друга страна тя водеше до нови въпроси. Целувала ли е по-рано Алън? И ще го целува ли пак? Рейд беше разярен.
Гледаше как тя се отдалечава от кабриолета, след като явно изрече някакви любовни думи на Алън, ако се съди по начина, по който той стисна ръцете й. Кабриолетът си замина най-сетне. Рейд скръсти ръце, обърна се с лице към входната врата и зачака.
Предната врата се отвори. Прозвучаха нейните стъпки. Тя се появи на входа, като продължи по коридора. Той я заговори и тя спря.
— Добър вечер, мис О’Рурк.
Тя се обърна и го погледна.
Първото, което той забеляза, бе, че е бледна и не се е зачервила. Огледа я щателно, като съсредоточи вниманието си най-вече върху устните й, за да открие признаци, че тя е преживяла бурни страсти целия следобед. Нямаше такива следи. Може би Кенеди не беше мъжът, който се целува най-добре на света. Може би трябва да й даде възможност да сравни неговите целувки с други.
— Защо ме гледате така? Така оскърбително, бих добавила?
Рейд се усмихна, но усмивката му не беше особено любезна.
— Така ли протестираш, когато Алън те гледа?
Тя поклати глава.
— За какво говорите?
Той не й обърна внимание.
— Как мина пикникът? Приятно ли изкарахте с Кенеди? — очакваше да види романтична замечтаност в очите й. Вместо това тя се напрегна, устните й се свиха, а очите й се навлажниха подозрително. Внезапно ревността му изчезна. Рейд застана до нея.
— Какво има, Грейс?
Тя се вгледа право в очите му и, да, наистина, нейните бяха влажни и с всяка секунда се изпълваха още повече със сълзи.
— О, мили, мили боже! — прошепна тя.
Ръцете му се озоваха на раменете й. Тя бе едновременно мека и твърда — толкова типично за вродената противоречивост на жените.
— Какво има? Какво е станало?
Тя поклати глава. От очите й потекоха сълзи. Нямаше сили да говори.
Той я притисна в прегръдката си.