— Няма нищо — изрече тихо той, — всичко е наред, Грейс. Шшш. — Тя трепереше, като се притискаше до ризата му.
Възнамеряваше да я утеши, но вместо това се възбуди от допира на гърдите й до своите и от усещането на нейните бедра до неговите. Кръвта изпълни бавно и сладостно слабините му.
— Толкова се страхувах — изпъшка тя, а той се опита да сдържи страстта си. Постигна само частичен успех.
— Какво толкова те уплаши, Грейс? — прошепна той в косата й. — Разкажи ми.
— Алън — отвърна тя със сподавен глас.
Може би тя в действителност мрази Кенеди. Рейд я отмести от себе си така, че да вижда лицето й. Очите й бяха виолетови и забулени от дълги кестеняви мигли. По бузите й се стичаха сълзи.
— Алън има неприятности — промълви сериозно тя, — толкова се боя за него.
— Разбира се.
Щом усети студена нотка в гласа му, тя се дръпна и се освободи.
— Защо ли ви говоря? Вие сигурно сте един от тях!
Не му хареса тонът й или прекомерната й загриженост за нейния годеник. Сега вече се увери, че тя е приела предложението на Алън.
— Един от тях ли?
— Един от тези изпълнени с омраза тесногръди хора, които тероризират по-слабите! — извика тя. — Вие сте от тях, нали?
Трябваше му секунда, за да се досети за какво говори Грейс.
— Имате предвид нощните ездачи и подобните на тях?
Тя избърса очите си.
— Ако нараните Алън… — предупреди тя.
Рейд се разгневи толкова силно от обидата, че за миг се задави и не успя да й отговори. След това езикът му се развърза.
— Какво се е случило, Грейс? — запита я Рейд със заповедна нотка в гласа си.
— Те го заплашиха. Наредиха му да си върви на Север. Удариха го с камшик.
Лицето на Рейд помрачня.
— Кенеди трябваше да внимава повече, преди да започне да подтиква негрите да гласуват наесен.
— Те имат право да гласуват — възкликна тя. Очите й блестяха. — О, прекалено съм уморена, за да споря още!
Тя се обърна и избяга.
Рейд не беше сигурен кого би удушил с по-голяма охота — нея или Кенеди. Най-накрая реши, че него — заради това, че я беше изложил на опасност. Кенеди беше глупак. Ако проповядва на негрите за правата им и ги подтиква да гласуват за републиканците, то е длъжен поне да го върши предпазливо. А Грейс сметна него, Рейд, за един от нощните ездачи.
Реши, че удушването й е малко.
7
Стана сряда. През целия ден Грейс изпитваше вълнение при мисълта за предстоящата среща вечерта. Уроците й се струваха безкрайни и тя с мъка се съсредоточаваше върху заниманията си със своите ученички. Вместо да внимава в работата, обмисляше най-уместния подход за спечелване на колкото е възможно повече сподвижнички за своята кауза — борбата на жените да получат избирателни права. След като изпрати най-сетне Мери Луиз и Маргарет Ан в стаите им да се измият и преоблекат за вечеря, Грейс буквално полетя надолу по стълбите и през вратата, стиснала здраво чантичката си и няколко брошури. На верандата тя се сблъска с доста позната стена от мъжки мускули — Рейд.
— Добре ли си? — попита провлечено той и сподави смеха си. Хвана я за ръцете и я притегни толкова близо, че телата им се докоснаха.
Грейс се дръпна силно назад. Той я пусна неохотно. Брошурите се пръснаха по цялата веранда. Тя коленичи и почна да ги събира. Лицето й пламтеше. За беда предателското й сърце заби лудо в гърдите й.
— Дай да ти помогна — каза Рейд и коленичи до нея. — Къде си хукнала така? Или ме видя, че идвам по алеята? — закачи я той.
— Хм — каза Грейс. Вдигна очи към него. Това бе грешка.
Светлосините му очи бяха насочени неподвижно към нея. Щом срещна погледа му, й се стори, че целият свят замръзва на място. За един продължителен миг не успя да отмести погледа си. Той приклекна съвсем близо до нея. В ирисите му имаше златисти точици. Неговите мигли бяха къси, но гъсти и наситено тъмнокафяви. Насмешливи бръчки се спускаха встрани от крайчеца на очите му. Докато го гледаше, тя забеляза, че веселостта в очите му изчезва, а на нейно място лумва нещо съвсем друго. Синьото ставаше видимо по-ярко, нажежаваше се и потъмняваше. Погледът му беше толкова изразителен, че Грейс излезе веднага от унеса си. Тя посегна напосоки към брошурите най-близо до ръката си, като гледаше надолу, навсякъде другаде, само не в него.
Ръката му хвана нейната и я задържа.
Тя застина отново. Долавяше дишането си, чувстваше как сърцето й учестява биенето си. „По дяволите“, помисли си тя, „по дяволите“. Усещаше, че едрата му силна и твърда ръка и коленете му са на сантиметри от гърдите й. Панталоните се прилепваха плътно до мощните му бедра и се бяха обтегнати от приклякването. Погледът на Грейс се насочи нагоре и неизбежно се спря на леката, подозрителна издутина на неговия чатал.