Когато усети накъде гледа, тя се дръпна рязко и се изправи. Той стана мигновено заедно с нея.
— Успокой се — прошепна той. — Отпусни се, Грейс. Тя изобщо не желаеше да среща пак погледа му.
— Закъснявам — каза тя. Чувстваше се напълно объркана. Обзе я нов пристъп на решителност и започна да събира брошурите. Какво й ставаше?
— Закъде си тръгнала? — попита Рейд, докато й помагаше. След това хвърли поглед на заглавието на брошурата в ръката си: „Реч на Елизабет Кади Стентън за развода“, и се разсмя. Тя изтръгна листовете, като го гледаше гневно. Той посегна и я погали леко под брадичката.
Тя се дръпна, нагласи всичко под ръката си и намръщена го подмина.
— Забрави това, скъпа — извика й той, вдигна чантичката и тръгна след нея. — Къде отиваш, Грейси? Трябва ли ти придружител?
Тази мисъл я ужаси.
— Със сигурност не ми трябва — извика тя.
— Не искаш ли да пояздиш?
Предложението беше примамливо, тъй като й се налагаше да върви пеш. Но по-скоро би умряла, отколкото да приеме предложение от този непоносим негодник.
— Не, благодаря ви — отвърна тя с леденостуден тон и потегли с решителна крачка по алеята.
— Пеш ли ще вървиш? — попита недоверчиво Рейд, който тръгна след нея. — Къде отиваш? Как ще вървиш пеш? Знаеш ли, че единствената причина, поради която дойдох в Мелроуз бе, че исках да те видя?
Тя изсумтя.
— И двата ми крака са силни и здрави, мистър Браг, а белите ми дробове са в отлично състояние. Със сигурност имам сили да вървя пеш.
Той се усмихна, докато я гледаше отстрани.
— Готов съм да свидетелствам, че „белите ти дробове“ са в отлично състояние.
Грейс долови погледа и намека му и почервеня силно. Реши да не му обръща внимание. Той не заслужаваше това. Може би това беше проблемът — че вместо да го подминава пренебрежително, тя му позволяваше да я дразни. Това очевидно му доставяше огромно удоволствие. След това тя забеляза, че Рейд е спрял и не върви вече подире й. Едва се удържа да не се озърне назад, за да го види какво прави. Успя да продължи пътя си по алеята. Твърдо реши да не се обърква от това, че той се е отказал толкова бързо.
Но след десет минути се огледа назад, защото чу приближаването на някакъв кабриолет. В него седеше разположеният удобно Рейд, който се усмихваше. Целият му вид бе на съвършен джентълмен южняк. На Грейс направо не й се вярваше, че той е толкова дързък и настойчив. Реши да не му обръща внимание, когато кабриолетът я настигна и започна да се движи покрай нея.
— Хайде, Грейс, позволи ми да те откарам в града.
Тя не отговори.
— Как смяташ да се върнеш след това? След няколко часа ще се стъмни. Не бива да скиташ сама наоколо през нощта. Може да се загубиш или да ти се случи още по-лошо нещо.
— По-вероятно е да ми се случи нещо „по-лошо“, както се изразявате, ако пътувам именно с вас! — тя остана твърде доволна от остроумния си отговор. Той й хареса много.
— О, Грейси, това не е справедливо. Не се ли държах като джентълмен онази нощ?
— Не си спомням нищо — излъга тя с поруменели бузи. Съмняваше се, че ще забрави някога страстния му и дрезгав глас. Дори сега този спомен предизвикваше странни усещания в стомаха й.
— Нямаше да забравиш нощта, ако те бях целунал — изрече напрегнато той. — Виж какво, Грейс, искам само да те откарам. И наистина изминах целия път до Мелроуз само за да те видя.
Лицето му се озари от усмивка, с която той искаше да я убеди да му повярва.
До дома на Сара Белели имаше около две мили, а Грей много обичаше да се вози. Но не смееше да му отстъпи дори и за такава дреболия. Не му вярваше. Дали пък не вярваше на себе си?
— Не, благодаря ви, мистър Браг. Няма ли да спрете да ми досаждате най-сетне? Защо не си спомните за Луиза. Сигурна съм, че тя се чуди къде сте в момента.
— Съмнявам се — отвърна Рейд.
— Нямам нужда от вашия кабриолет — заяви твърдо Грейс.
За нейна изненада той прие думите й с усмивка.
— Белите дробове са си твои.
Нощта бе изпълнена с благоухания, тиха и много приятна. Рейд се облегна на кабриолета и за пореден път хвърли поглед към светлините в дома на Белели. Не успя да сдържи усмивката си при мисълта за Грейс, която сигурно в момента ги призоваваше с възпламеняваща реч да се присъединят към борбата за каузата й. След като я беше виждал вече веднъж в дома на Ван Хорн, лесно можеше да си представи как тя произнася словото си сега. Не му беше никак трудно да си спомни колко е прелестна, когато се развълнува.
Цялата вечер през отворените прозорци до него стигаха откъслеци от разговора вътре. Отначало жените от Начез се слисаха. Очакваха да чуят всичко друго, но не и прекалено радикалните възгледи на Грейс. Категоричният й глас се носеше из залата.