— Кога започва да боли?
Той отметна глава назад и се засмя. Когато срещна погледа й, видя, че и тя се усмихва — почти незабележимо, но се усмихва. Мис Грейс О’Рурк ставаше по-приветлива.
8
На верандата ги посрещна Луиза Баркли.
Гневният й поглед се местеше от него към нея и обратно.
— Какво става тук? — запита тя.
Рейд стоеше безгрижно отпуснат и се усмихваше леко.
— Добър вечер, Луиза.
Грейс застина на място. Проклинаше се на ум за това, че се е изчервила толкова очебийно. Луиза забеляза това и очите й потъмняха още повече.
— Какво става тук? — повтори тя.
„Луиза не знае нищо за днешното събрание“, каза си Грейс. „Но тогава защо се е разгневила толкова.“
— Докарах Грейс от сбирка на дамите — заяви непринудено Рейд.
Тя добави бързо:
— Сара Белели ме запозна с някои от жените в града. Луиза я изпепели с поглед.
— Мис О’Рурк, ще се занимавам с вас по-късно. Оставете ме сега с нашия приятел мистър Браг.
Грейс не искаше да си върви. Желаеше да чуе целия разговор. Искаше да разбере дали Рейд ще разкрие причината тазвечерното събрание и също какви неприятности си е създала този път. Отдалечи се, но спря във фоайето зад вратата.
Луиза се обърна към Рейд.
— Откога си почнат да разкарваш наоколо прислужничките, Рейд?
— Мис О’Рурк прислужничка ли е?
— Тя е гувернантка! И още един въпрос — изкрещя тя. — При мен ли идваше на гости, когато налетя на О’Рурк и я докара тук?
— Не, Луиза — отвърна Рейд. — Единствената цел на идването ми тук гази вечер бе да изпратя Грейс вкъщи.
— Мръсник! — тя усети, че е прекалила и стисна здраво ръкава му. — Извинявай. — Опита да се помири с него. — Липсваше ми. — В гласа й прозвуча дрезгава, сладострастна нотка. — Не можах да спя последната нощ, мислех само за теб.
— Извинявай — изрече той и освободи ръката си.
Тя се усмихваше съблазнително.
— Изглеждаш ми болнав. Мисля, че знам как да те излекувам.
Рейд омекна, но осъзнаваше ясно, че е крайно време да прекрати връзката си с нея.
— Луиза, имам уговорена среща в града тази вечер.
— Същото ми каза и последния път, и нощта преди това.
Той се усмихна леко, взе ръката й и я вдигна към устните си. После прокара палеца си по долната й устна, която бе започнала да трепери.
— Съжалявам.
— Има нещо гнило — обвини го тя. — Усещам го. Решил си да се срещнеш с някоя друга тази вечер!
Той си спомни за Грейс.
— Нямам друга, Луиза. Ще играя карти тази вечер.
Веждите й се смръщиха.
— Всъщност какво правеше с гувернантката? Не бих си помислила, че я харесваш, но…
Той усети, че започва да се разгневява. Не обичаше сцените и не трябваше да й отвръща, но досега Луиза бе успяла само да го ядоса. Обидната забележка по адрес на Грейс допълнително го разгневи и то удивително много. Напомни си, че Грейс се нуждае твърде много от тази работа и че ще му бъде крайно неприятно, ако той стане причина за нейното уволняване.
— Казах ти вече, просто я докарах дотук. Престани, Луиза — предупреди я той.
Луиза се досети интуитивно за всичко, което искаше да узнае. Имаше основание да смята, че между нейната гувернантка и любовника й е станало нещо и я обзе пристъп на силна ярост.
— Тази кучка.
— Бъркаш, Луиза.
— Аз ли бъркам? О, не, не бъркам. Знам, че има нещо между вас двамата, флиртували сте открито, и то под носа ми, нали?
— Няма нищо помежду ни — отвърна доста мрачно Рейд.
— Мразя те — изфуча Луиза.
Рейд въздъхна.
— По-добре да си тръгвам. Нали ще кажеш на момичетата, че ще се върна да се сбогувам с тях?
— Да не си посмял да стъпиш отново в имението ми — изкрещя Луиза.
Рейд сви рамене и си тръгна.
В същия миг Грейс хукна нагоре по стълбите.
Луиза грабна най-близкия предмет, който й бе под ръка — изящно изработен месингов фенер и го запрати подир Рейд. Фенерът не го уцели и се удари в земята, опръсквайки с газ калта и камъните. След това задъханата Луиза изтича нагоре по стълбите и влетя в отворената врата на Грейс, без дори да почука. Грейс стоеше в средата на стаята и чакаше, притиснала ръце в гърдите си.
— Уволнена сте — извика Луиза. — Взимайте си багажа и напуснете веднага!
Тя трепереше толкова силно, че й прималя.
Грейс се отпусна в леглото. Беше си прибрала половината от багажа в двете чанти и куфара. Мили боже, какво да прави сега?
Бяха й останали само няколко долара. Беше изхарчила по-голямата част от оскъдните си спестявания за билета, с който дойде на Юг. Беше разчитала на заплатата си в Мелроуз, а добре знаеше, че скоро ще й се наложи да плати болничната сметка на майка си. Сега ще трябва да си намери нова работа, и то в момент, когато цялата страна още не е излязла от икономическата депресия. Заради войната положението на Юг бе значително по-тежко, от това на Север. По дяволите! По дяволите, по дяволите! По дяволите този измамник, който е хукнал след нея. И ето че сега изпадна в безизходица в чужд град и няма никакви доходи. Почти сигурно няма да й стигнат парите дори от две работни места, даже и да има късмет да си ги намери. Оставаше й, разбира се, Алън.