— Ти! — извика тя. Беше почервеняла от усилието. — Махай се! Пусни тази чанта! Не искам да ми помагаш! Пусни я долу! — тя сграбчи куфара, който той бе взел и го дръпна толкова силно, че Рейд го пусна от изненада. Грейс залитна назад, а Рейд протегна ръка, за да й помогне.
— Ти си виновен за всичко! — изрече задъхано тя и го отстрани от себе си. — Не ме докосвай! Докара ми достатъчно неприятности!
Изненадата от това, че я вижда, постепенно изчезна и сега му стана съвсем ясно какво се е случило след заминаването му.
— Значи Луиза прекрати договора ти — уточни Рейд. В него започна да се надига неприятно чувство за вина.
— Да! Заради теб!
— Това не е справедливо — отвърна спокойно Рейд, но на ум вече се самообвиняваше.
— Тя ти е любовница! — извика Грейс. — Не исках да ме возиш до Мелроуз, не съм молила за твоето внимание!
— Не можех да те оставя да вървиш пеш през нощта — каза тихо Рейд.
— Искаш да кажеш, че не устоя на изкушението, което представлявам за теб! — изрече ядно тя.
Той настръхна.
— Съжалявам.
— Той съжалявал — повтори иронично тя. — О, да, това ще ми помогне. Това ще ми плати всички сметки.
Тя се наведе решително, за да вдигне чантите си, първо куфара на гърба, а после и другите. Рейд измъкна двете чанти от ръцете й, за да ги носи вместо нея. Беше съвсем мрачен и изпълнен с чувство за вина. Тя го погледна. Очакваше да съзре в очите й заслепяваща омраза. Вместо това видя, че те блестят от избликналите в тях сълзи. Тя пое по пътя към пансиона на Хариет. Той я последва с чантите в ръка.
Още беше рано, около осем часа. И затова не само че от гостната се изливаха потоци светлина към улицата, но се долавяше и неясен шум от разговори на верандата, където неколцина от наемателите на Хариет се наслаждаваха на нощния въздух. Всички разговори спряха, когато Грейс и Рейд стъпиха на верандата. Две възрастни дами се вторачиха неприкрито в тях. Рейд успя да хване и двете чанти, с една ръка и блъсна вратата, и да я отвори на Грейс. Тя се престори, че не го забелязва, когато влезе.
Под краката им се простираше износен килим. Нащърбени бели перила на стълби се издигаха от лявата им страна. Старите изтъркани завеси се издуваха съвсем леко от тихия като шепот ветрец. Очевидно сградата се нуждаеше от ремонт, но все пак бе чиста и светла. Хариет напълно заслужаваше хубавата си репутация на добродушна и мила жена, която прави най-вкусните палачинки в целия щат.
Хариет Голд беше вдовица на средна възраст. Преди войната пансионът беше семейният й дом в Начез, където живееха тя и близките й, когато не пребиваваха в плантацията си отвъд Мисисипи. Мъжът й бе починал от естествена смърт през 1864 година. Двама от синовете й бяха загинали на бойното поле, а най-младият й син сега учеше право на Изток. Беше отворила Феърлийф за обществено ползване преди години, когато високите следвоенни данъци не й оставиха друг избор. Сега тя се появи пред Рейд и Грейс. Беше оживена и носеше купчина ленени покривки в ръцете си.
— Рейд! — извика пълничката сивокоса вдовица.
Той се усмихна.
— Добър вечер, Хариет. Нощта е прекрасна, нали?
— Да, разбира се. Какво си замислил, млади разбойнико? Очите ти блестят подозрително — тя се усмихна сърдечно на Грейс. — А вие сигурно сте новата гувернантка в Мелроуз.
Грейс се изчерви.
— О, ами, аз…
— Мис О’Рурк реши да почне друга работа — подметна любезно Рейд. — Тя има нужда от стая. Всъщност — внезапно реши той, докато си мислеше за Грейс и Кенеди, — на мен също ми трябва стая.
Престори се, че не забелязва недоверчивите погледи, които и Грейс, и Хариет насочиха към него.
— Останаха ми няколко стаи — каза бодро Хариет, — но не разбирам на теб защо ти е притрябвала стая, след като си наел онзи луксозен апартамент в „Сребърната дама“. Метнал си се изцяло на баща си, изпечен негодник си като него. Отваряй си очите на четири, когато си с него, Грейс, предупреждавам те.
— Да, мисис Голд.
— Тези чанти твои ли са? — попита Хариет. Рейд мигновено ги вдигна, а Хариет намигна на Грейс. — Какъв джентълмен, а! Хайде, качвайте се на горния етаж. Изглеждаш ми изтощена. Можеш да ме наричаш Хариет.
Веднага след това домакинята настани Рейд в уютна синьо-бяла стая с хубав изглед към короните на дърветата, които украсяваха река Мисисипи. Хариет му каза да слезе в кухнята, за да си вземе от останалата храна и Рейд се съгласи. Той си закачи сакото в малкия гардероб, сне вратовръзката си и разкопча горните копчета на бялата си ленена риза. Отвори широко прозореца и вдиша от любимия си аромат на магнолии. Тъкмо щеше да се обърне, когато чу гласа на Грейс от градината долу. Наведе се над перваза, за да я вижда и чува по-добре.