— Той е добър човек, Грейс, но не се мами от закачките и флиртуването му — посъветва я Хариет.
Грейс се изкашля, за да прикрие удоволствието си от доброто мнение на Хариет за него. Тя никога нямаше да повярва, че той е разумен и почтен, но явно беше такъв.
— Всъщност откога го познаваш?
— Познавам го, о, от дванадесет или тринадесет години. От войната.
Щом забеляза объркването на Грейс, тя продължи:
— Той яздеше заедно с едно от моите момчета в полка на Уокър.
Грейс я гледаше втренчено.
— Да не искаш да кажеш, че Рейд е участвал във войната?
— Разбира се, че е участвал.
— Но по това време той трябва да е бил малко момче!
Той избяга и тръгна след големия си брат, когато бе на петнадесет години. Помоли някой път Рейд да ти разкаже тази история. Той не обича да говори за това. Всъщност кой ли обича да говори за войната, но неведнъж съм го чувала да споменава този случай.
Обърканата Грейс се обърна настрани. От една страна, се ужаси при мисълта, че той се е сражавал за Юга и неговите институции, защото знаеше, че това допълнително ще усложни задачата й. Същевременно имаше нещо твърде привлекателно в историята за малкото момче, което последвало по-големия си брат и отишло с него на война.
— Хариет? — изрече Грейс. — Съгласна ли си да закача под твоята пощенска кутия табела, че тук има шивачка?
— Смяташ да почнеш работа като шивачка?
— Нямах много късмет вчера, докато си търсех работа.
— Нямам нищо против да сложиш табела, но, скъпа, не смятам, че ще получиш достатъчно поръчки, за да си платиш наема, а на всичко отгоре и да пратиш нещо вкъщи на майка ти.
— Точно от това се боях — заяви мрачно Грейс.
Привечер тя се срещна с дамите при Сара, за да организира първия поход за борба с пиянството. Насрочиха го за събота следобед — време, в което баровете са препълнени. Днес, обаче, съзнанието й бе заето с други грижи, защото този следобед тя възнамеряваше да издири Рейд и да започне да осъществява и двете си цели — да го превъзпита и да го настрои срещу шерифа Форд. Затова тя си тръгна по заобиколен път от дома на Сара. Искаше да мине покрай офиса на шерифа на Главната улица.
След дълго обикаляне намери Рейд в хотел „Сребърната дама“. Сградата красеше върха на стръмнините над Сребърната улица и имаше изглед към мудно течащите води на Мисисипи. Тя си спомни, че е чувала Хариет да казва, че той си е наел стая тук. Досега това не бе имало значение, но ето че тя се озова на входа й и започна да надзърта вътре, изненадвайки и самата себе си. В прекрасно обзаведената стая, която бе богато тапицирана с брокат и коприна, имаше легло с балдахин, килими от Обюсон и плюшени завеси, както и масивно бюро от палисандрово дърво. Бюрото беше отрупано с документи, поща, папки и диплянки. Очевидно Рейд бе превърнал този апартамент в свой офис.
Той се бе облегнал на стола си и очите му мигновено се отвориха широко от изненада, когато я забеляза.
Грейс си спомни интимните моменти от миналата нощ — страстното му докосване, еротичното нахлуване на езика му, устата му върху гърдата й. Но сега не беше време за спомени. Тя се изчерви, но нямаше сили да избяга от ведрия му поглед.
Той се изправи с усмивка на уста. Усмивката му бе сериозна, дори агресивна и Грейс разбра, че и той си е спомнил за тяхната целувка. Искаше и се да се обърне и да избяга. Вместо това изправи гордо рамене и си пое дълбоко дъх.
— Не искаш да ме отбягваш, а? — закачи я той.
Тя чуваше силното туптене на сърцето си и се запита дали и той го чува. Усети, че казва:
— Искам да обсъдя нещо с теб.
Лицето му клюмна престорено. На него се изписа едно чисто момчешко объркване.
— Не ти ли липсвах? — попита дрезгаво той.
— Рейд — каза рязко тя, като се стараеше да не гледа устата и изящно изваяните му устни, и да не си спомня как те я докосваха и й се радваха. — Преди всичко ми позволи да ти благодаря за вечерята вчера и за разходката по реката.
Той се приближи нарочно бавно. Грейс си заповяда да не отстъпва назад.
— Благодари ми отново — каза той. Погледът му не се откъсваше от очите й и ги пронизваше. Ръцете му хванаха нейните. Той я притегли в стаята и затвори вратата с крак.
Тя вдигна ръцете си, за да го отблъсне. Но, кой знае защо, пръстите й се сключиха около китките му и се притиснаха в тях. Той се взираше в устните й и Грейс осъзна, че всичко, за което й се удава да мисли, е как да го целуне.
— Трябва да поговорим — изпъшка тя. Сърцето й биеше лудо.
Той се усмихна леко и я пусна.
— Мисля, че не си струва да си губим времето с приказки.
Тя се изчерви.