— Много добре — каза той и посегна към нея.
Беше твърде късно, когато тя изкрещя в знак на протест. Вече се намираше високо в ръцете му.
— Какво правиш?
— Ти не си събу обувките — заяви той. Устата му се намираше до ухото й, когато той прецапа през водата до сала.
Тя неусетно се притисна до него.
— Не мисля…
— Хъм — каза той, а устните му докосваха леко слепоочието й. — Приятно ми е, че не си свали обувките, Грейс.
Преди да получи някакъв отговор, той я стисна още по-силно. Цялото й същество се изпълни с неговия аромат, допир и глас. Той я пусна на сала. Тя го държеше здраво, докато салът се клатушкаше неустойчиво.
— По-добре стой на колене — посъветва я той. Грейс така и направи, и се хвана здраво за дъските. Усмивката му беше сърдечна, а трапчинките — дълбоки. Когато той се втурна към брега, я обзе паника.
— Къде отиваш?
Да отвържа сала от брега — каза той. Панталоните му се бяха намокрили, както и ризата, която бе прилепнала за твърдото му тяло. Но той сякаш не забелязваше това. Грейс се премести предпазливо в седящо положение, след като той отвърза сала и притича до нея. Водата опръска роклята й, но тя се усмихваше. Той блъсна сала навътре в реката, а след като течението ги подхвана, и той се качи на него. Салът се клатушкаше подозрително и за миг Грейс се уплаши, че ще падне в реката. Но след това той заплува напред и тя си отдъхна. Рейд се беше отпуснат до нея. Намираше се толкова близо, че босият му крак докосваше глезена й. Водата по лицето му искреше.
— Е? Как ти се струва?
Тя се огледа и се усмихна. Те се носеха покрай къщи, ливади и пасящ добитък. Грейс вдигна лицето си към слънцето и вдъхна от околните аромати. Следобедът беше удивително прохладен и благоуханен.
— На какво ми мирише?
— На крави.
Тя го смушка с лакът, защото не се долавяше и най-лекия полъх на тор. Той се засмя.
— Не, наистина. Кажи ми.
— На орлови нокти. Пробвала ли си някога орлови нокти?
— Орловите нокти не стават за ядене!
— Така ли? Ще видиш.
Тя го погледна недоверчиво.
Той я научи как да слага стръв на кукичката на въдицата. Макар че на Грейс не й хареса, тя реши твърдо да не се държи претенциозно. След това й показа как да хвърля въдицата. Слънцето вече се бе издигнало високо в небето и печеше яко. Въженцата им се носеха подир тях. Рейд разкопча ризата си. Грейс незабавно се загледа настрани. Взираше се навсякъде другаде, само не и в широките му и силни рамене, които бяха покрити от косата, която падаше надолу. Той се облягаше на лакти. Практически бе легнал. Явно се чувстваше тук като у дома си. Тя седеше грижливо изправена със събрани колене. Облягаше се на ръцете си. Беше много горещо.
Грейс изгледа върха на черната обувка, която се подаваше изпод полите й. Тя го размърда. Колко ли е приятно да ходиш боса? Докосна с пръст яката на роклята си. Тя я стягаше. От нея започваше да я сърби шията. Вдигна очи към слънцето. Когато погледна Рейд, забеляза, че и той я гледа.
Той я озари с усмивката си, стана и потопи единия си крак в реката.
— М-м — каза той и се изсмя тихо. — Колко е хубаво и студено.
Тя прехапа устни и се загледа встрани, но го чуваше как потопява крака във водата. После една струйка от водни капки плисна лицето й отстрани. Тя се стресна и се извърна. Заля я още вода. Щом я усети, веднага възмущението й изчезна. О, водата наистина беше прохладна, мокра и чудесна!
— Хубаво е, нали — каза с усмивка Рейд.
— Много — тя гледаше към крака му, който той още държеше потопен в реката. Изведнъж го вдигна и запрати нова водна струя към нея. За своя изненада тя се засмя от сърце. Роклята й беше съвсем мокра.
— Събуй си обувките, Грейс — каза Рейд.
Тя плъзна очите си встрани от него. Да ги свали ли? Никой няма да разбере — никой, като изключим самата нея и Рейд Браг. А ще й бъде толкова удобно!
— Добре — каза тя и го погледна бегло. — Мисля, че ще се събуя.
Той още лежеше по гръб с един крак във водата. Не каза и дума. Грейс се огледа, за да се увери, че никой друг не я гледа. Започна да разкопчава обувката си. Веднага се почувства неловко. Знаеше, че той я гледа. След като разкопча всички копчета, се подвоуми. После се обърна рязко с гръб към него и я свали. Зае се с втората. Когато и тази обувка се присъедини към първата, пред нея се появи нов проблем. Искаше да си събуе чорапите, но не можеше да стигне до жартиерите на коленете под полите си, за да ги откачи оттам. Сърцето и заби лудо. Е, добре. Тя потопи във водата обутия си в чорап пръст. Рейд се обади.