Силните му ръце се плъзгаха по гърба и хълбоците й. Той я притегли към себе си. За първи път Грейс усети допира на неговата набъбнала, твърда мъжественост и едва не се изплаши, толкова бе шокирана. Цялото й тяло се разпали. Имаше чувството, че я е ударил гръм. Той не се опита да отдалечи хълбоците си от нея. Не пожела да скрие желанието си. Слисването й поде борба със силното желание. „Спомни си миналата нощ“, предупреди се тя. Ако той се задоволи с нежна милувка и спре дотук, това влизаше в пределите на допустимото. Но тя го познаваше вече и знаеше, че той няма да се задоволи само с това. Ако му отстъпи дори и на милиметър, той ще поиска всичко от нея. Тя се изтръгна решително.
— Спри — извика тя. — Спри се веднага, Рейд Брег!
Той дишаше така, сякаш бе бягал няколко километра.
— Желая те — тялото й трепна. — О, Грейс, дявол да те вземе. — Ръката му трепереше, докато я прекарваше през гъстата си руса коса. — И ти ме желаеш. Добре знаеш, че е така.
— Не, не е вярно — тя поклати глава. — Не те желая.
Той я изгледа втренчено и въздъхна.
— Ти просто не искаш да го признаеш. На теб ти харесват моите целувки и моето тяло точно така, както и на мен ми харесва твоята компания. На нас ни е приятно, когато сме заедно, Грейс — гласът му стана тих. — Много приятно.
Тя се обърна настрани и започна да изстисква полите си. Трепереше и се чувстваше объркана. Пак стана както преди. Той беше развратник. Нямаше съмнение в това — животът го доказа. Но той се бе държал и по друг начин, а характерът му имаше и други страни. Ако погледне смело в лицето на истината, ще й се наложи да признае, че са й приятни и той, и целувките му!
Двамата закрачиха мълчаливо към града, докато Грейс не си спомни, че не е повдигала досега въпроса, заради който го бе потърсила.
— Рейд, мислих си за това, което обсъждахме вчера.
Той вдигна вежда.
— Нашият проблем — шерифът Форд.
— Не знаех, че ние си имаме проблеми с Форд.
— Форд продължава да върши всички типично южняшки неправди — той провежда политика на дискриминация, сплашване и терор! Ти самият го каза! И се съгласи, че той трябва да бъде спрян!
Същата вежда се вдигна отново.
— Доколкото си спомням, ти говори през цялото време. Аз само слушах.
— Е, добре де — измъкна се умело тя от неудобното положение. — Предположих, че щом не ми възразяваш, значи си съгласен с възгледите ми.
Той се усмихна. Трапчинките му се очертаха ясно.
— Какво си си наумила, Грейс?
— Не е ли очевидно, че шерифът Форд трябва да бъде накаран да действа другояче?
Усмивката му изчезна.
Тя заговори бързо, сключила здраво ръцете си.
— Рейд! Ти можеш да го постигнеш. Ако някой изобщо може, това си ти! В края на краищата този, който се изправи срещу Форд, трябва да бъде поне толкова жилав и твърд, колкото е и той, и което е още по-важно, трябва да е безстрашен! А ти не си…
— Хе-ей! За какво, по дяволите, намекваш?
И двамата бяха спрели.
— Не си ли помислял някога, че е възможно да ми помогнеш? Трябва ми някой, който да се изправи срещу Форд, за да го накара да спазва законите и да му даде да разбере, че той няма да се отърве безнаказано, ако продължи да сплашва и да действа с насилие! Зная, че теб всъщност изобщо не те интересува това — продължи да говори тя, въпреки че Рейд се бе намръщил, — но отговаряш на изискванията.
— Ти си полудяла — каза той. — Първо, много хора поддържат Форд. Второ, защо, по дяволите, да се спречквам с шерифа? И за какви изисквания говориш?
Тя го изгледа укорително и с явно разочарование. Той се отдръпна смутено.
— Боиш ли се от него? Това беше изискването, което имах предвид — не смятах, че се боиш от него.
— Не се боя!
Тя вирна глава.
— По дяволите, много добре знаеш, че не се страхувам от него, Грейси — отсече той.
Тя беше напълно невъзмутима. Хладнокръвието й се дължеше на увереността, че го насочва в правилната посока.
— Знаеш ли — изрече тя сладкодумно, — днес обядвах в дома на Сара Белели.
Той я прекъсна рязко.
— Какво общо има това с предишните ти думи?
— На връщане минах покрай затвора — каза приветливо тя. Погледът му я обгори.
— Рейд, моряците ги няма там. Попитах тъмничаря. Изобщо не са ги арестували.
След миг той реагира. Изруга. След това забърза по улицата.
— Къде отиваш? — попита престорено наивно Грейс.
Разбира се, знаеше много добре накъде се е запътил.
Той я изгледа мрачно.