— Рейд, не се сърди — каза тя, докато подтичваше до него. — Ако се замислиш малко, със сигурност ще признаеш, че съм права. Съществува такова нещо като закон и ред. Ето защо имаме правителство и демокрация. Това е дар, завещан ни от нашите предци.
Не чу никакъв отговор. Вече бяха изкачили хълма. Рейд започна да я изпреварва и да се отдалечава от нея. Грейс вдигна дръзко полите си и почна да върви с по-големи крачки.
— Нима негрите нямат право да се радват на нашата демокрация? Войната свърши. Рейд. Ние сме една страна, един народ, с едно правителство и едни закони! А Форд налага своя закон и своята власт над този град! Това е грях! Той трябва да бъде спрян!
Рейд се понесе вихрено по стъпалата и влетя в хотел „Сребърната дама“. Грейс вървеше по петите му.
— Ако помислиш малко — изрече задъхано тя, — ще разбереш, че съм права!
Той влезе шумно в апартамента и се насочи право към бюрото от палисандрово дърво. Измъкна револвер от чекмеджето и огледа гнездата му. Вътрешностите на Грейс се свиха.
— Какво правиш? — извика тя. — Защо взимаш този пистолет?
Тя мразеше оръжието и насилието.
— Да не мислиш, че ще се изправя срещу Форд без защита? — попита мрачно той. — Я си помисли пак.
— Но… аз нямах предвид… насилието ражда насилие!
Той вече се бе запътил към вратата.
— Много си закъсняла, Грейс.
Тя се затича след него.
— Рейд, ако заплашиш Форд с оръжие…
— Върви си вкъщи, Грейс — гласът му бе рязък и примирен. — Постигна каквото искаше.
— Не съм искала това! — извика тя и се запрепъва по стълбите след него. — Не и насилие!
— Вече няма да ме спреш, каквото и да говориш, Грейс. Едва не те нараниха и изнасилиха на улицата пред очите на всички. Заради чувствата ми към теб ще приема много, много навътре нежеланието на Форд да действа — той забърза по коридора.
Тя затича след него.
— Ами продавачката, Рейд? Те нападнаха и нея. Тя вече не е робиня. Тя е свободна жена, не е по-различна от мен.
— Свободна ли? Ако мислиш така, значи сънуваш и ти е крайно време да се събудиш. Робството още царува тук, Грейс. Само че в по-различна форма, това е всичко.
Той се носеше по улицата с големи и непреклонни крачки, а тя подтичваше, за да не изостане.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че заради насилието, изполичарството и мъже като Форд положението е такова, сякаш Прокламацията за освобождаване на робите никога не се е появявала.
— Сигурно си много щастлив, че е така — изрече горчиво тя.
Рейд спря внезапно. Очите му блестяха.
— А сега защо ме осъждаш? Лошото ти мнение за мен ме изморява, Грейс.
Тя се изчерви.
— Теб не те е грижа за несправедливостите, с които се сблъскват тези бедни хора. Не те е грижа дали те още са роби и дали са ги закрепостили към предишното късче земя и към предишния господар — в края на краищата ти си се бил за добрия стар Юг! Как бих могла да се надявам, че ще те превъзпитам!
Изражението на лицето на Рейд бе разярено.
— Ще ви разкажа всичко така, както беше, госпожо. Да, аз се бих за Юга и се гордея с това. Ако трябва да почна всичко отново и да се изправя срещу кръвта и смъртта, срещу всички разрушения и осакатявания, няма да се поколебая и за миг! Аз съм тексасец, Грейс, и ще вляза в бой за Тексас, без да се страхувам и без да се съмнявам в правотата си. Сражавах се за правото да издаваме наши собствени закони и да градим наше собствено бъдеще, а не от Север да идват някакви пришълци политици, които да ни казват какво да правим! В моето семейство никой никога не е притежавал роби. Майка ми е англичанка и е запалена аболюционистка. Такъв е и баща ми. Всички отраснахме с вярата, че е грях едно човешко същество да притежава друго човешко същество. Но преди войната имахме правото сами да решаваме дали да притежаваме роби или не, и ние се сражавахме за това право през войната. Може и да сме загубили войната, Грейс, но не и гордостта си! Гордея се с това, че съм тексасец. Гордея се с това, че съм южняк! Изобщо не си въобразявайте ще ме разубедиш да вярвам във всичко това!
— Гордееш ли се от начина, по който нощните ездачи тероризират този град? — попита тихо тя.
В очите му блеснаха искри.
— Да не би да мислиш, че имам нещо общо с тях?
— Да!
Той се втренчи едновременно недоверчиво и вбесено в нея.
— Не искам да кажа, че си един от тези ужасни хора — извика тя. — Това, което твърдя, е, че ги подпомагаш, щом не се опитваш да спреш тях, Форд и дискриминацията! Твоето бездействие е помощ за тях!
Той реши да се отърве от нея.
— Върви си вкъщи, Грейс. И задръж за себе си щуравите си идеи. Имам да уредя нещо с Форд, но то е лично.
Те свиха зад ъгъла и излязоха на Главната улица. Рейд изкачи с големи крачки стъпалата на затвора. Грейс се завъртя неспокойно на входа. Форд седеше зад едно бюро в средата на стаята.