— Явно не си взел думите ми на сериозно — каза тихо Рейд.
Грейс виждаше само гърба му. Той се бе навел заплашително над Форд. Но тя виждаше и шерифа. Той изобщо не се смути.
Шерифът изплю невъзмутимо на пода малко тютюн. След това се усмихна беззвучно на Рейд.
— А за какво си говорихме, момко?
— Вчера нападнаха мис О’Рурк. Или си забравил?
— Не съм забравил, момко.
— А на мен ми се струва, че си забравил — каза провлечено Рейд.
— Не съм. Зная как да си върша работата. Тези моряци просто изчезнаха. Мисля, че корабът им е отплувал — той се подсмихна злорадо.
— По-добре се помоли на бога — посъветва го Рейд — това да се окаже истина.
— Треперя от страх, момко. И какво ще направиш, ако не е вярно?
— Ще разбереш — каза Рейд. — Не се безпокой за това.
Смехът на Форд ги последва, докато излизаха навън. Грейс вгледа в лицето на Рейд. Той беше наистина ядосан, но видимо се въздържаше да даде външен израз на гнева си. Грейс трябваше да се чувства щастлива от това, че е сполучила да го насъска срещу Форд, но не се радваше. Имаше лошо предчувствие.
— Върви си вкъщи, Грейс — каза Рейд, без да гледа към нея. Стъпките му бяха уверени и решителни.
Грейс не беше толкова глупава, че да почне да му противоречи точно сега. Тя забави покорно крачките си и спря да върви. Не откъсваше поглед от непреклонния му гръб.
— Какво ще правиш сега? — извика тя след него. Не получи отговор.
— Рейд! Къде отиваш?
— А ти къде мислиш, по дяволите — тросна й се грубо той. — Ще обиколя крайбрежието. И дори не помисляй да идваш с мен.
— Може би Форд каза истината! — извика тя. Безпокоеше се неговата сигурност. — Може би наистина са напуснали града!
Скръсти здраво ръце на гърдите си и се загледа след него, докато той не зави зад завоя и не изчезна от погледа й. — О, какво правих!
13
На следващия ден десетина членки на християнското дружество на въздържателите в Начез се стекоха пред отворения вход на бара „Черната пета“.
Грейс, която неотдавна бе избрана за президент, имаше честта да стои начело на групата. Сара Белели и Марта Граймс стояха отстрани до нея. На Грейс й бе трудно да се съсредоточи върху това мероприятие. Рейд не се появи в пансиона на Хариет снощи. Тя едва не обезумя от тревога, когато обитателите на къщата се прибраха, за да пренощуват. Чувстваше се като глупачка, но остана в тъмната гостна да го чака.
Той се появи точно тогава, когато Грейс се опитваше да се убеди, че страхът й е оправдан и че тя би се уплашила за всеки, който е решил да поеме закона в ръцете си на онова диво крайбрежие. Беше полунощ, но той не очакваше, че ще я завари, а тя беше будна и стоеше в тревожно очакване. Едва след като той изчезна нагоре по стълбите към втория етаж и престанаха да се чуват стъпки, тя се качи в своята стая.
Той не слезе за закуска. Грейс предположи, че той ще спи до късно. Добре го разбираше, защото самата тя беше изтощена. Но още се тревожеше. Искаше да разбере какво се е случило.
Дали е намерил моряците? Напук на всичко й се искаше моряците да са напуснали града и Форд да е казал истината.
Сега Грейс оглеждаше претъпкания бар. Беше доволна, че избраха да дойдат тук в събота, когато заведението е пълно. Всички дами носеха брошури и книги с църковни химни. Гледаха с широко отворени очи луксозното обзавеждане, огромните бляскави полилеи и внушителните вентилатори на тавана. Подът беше от излъскан, блестящ дъб и бе покрит с яркоцветни персийски килими. Стените бяха облицовани с лъскав махагон. Грейс се изненада не по-малко от спътничките си от елегантния интериор на това заведение.
Висок мъж стана от една от масите за игра на карти и забърза към тях.
— Това е собственикът, Сам Патерсън — прошепна Сара в ухото й. — А онзи бик зад него сигурно е човекът, който не пуска изметта да влиза.
— Джентълмени — извика високо Грейс. — Джентълмени, моля ви да ми обърнете внимание!
От бара се носеше шум от разговори, пиянски смях и музика от едно елегантно пиано „Хайнрих“, което явно не подхождаше на атмосферата в заведението. Сам застана срещу тях и си заскуба бакенбардите.
— Дами, какво правите тук? Моля ви, не може да влизате тук, това не е прилично! — той беше смаян от появата им.
— Напротив, и можем, и ще влезем — увери го приветливо Грейс. Клиентите наоколо не й обръщаха внимание и играеха на карти, пиеха и разговаряха. Все пак няколко посетители, които седяха на предните маси, се обърнаха и я зяпнаха недоумяващо.