— Ето го моя Бенджамин — извика Бет Фъргюсън.
Бенджамин, чиито очи едва не бяха изхвръкнали от изненада при вида им, почервеня и се наведе бързо.
— Мили боже — прошепна Марта.
Дамите проследиха автоматично погледа й.
Една хубавица в много къса пола, която разкриваше целия й прасец и колената й, се бе вдигнала от скута на някакъв джентълмен, за да мине отпред. Тя се изсмя на добродетелните жени от християнското дружество на въздържателите в Начез. Грейс не се удържа и хвърли един поглед на проститутката. Жената беше много хубава, въпреки неприличното си облекло.
— Какво правите тук? — извика блондинката. — Дами, струва ми се, че сте сбъркали адреса.
Неколцина мъже от предните маси се разсмяха. Необичайният инцидент не направи никакво впечатление на другите в бара.
— Пейте, дами. Да почваме — нареди Грейс. Тя бе решила твърдо да привлече вниманието на всички.
Дамите запяха хармонично и възторжено химна „Слава, слава алилуя“. Смехът и разговорите в бара секнаха. Пианистът спря да свири. Всички без изключение се обърнаха, за да видят представлението на едни от най-достойните жени в Начез — живо въплъщение на добрите обноски и майчинството, които бяха струпали на входа на бар „Черната пета“.
— Боже мой! — възкликна Сам Патерсън, когато песента свърши.
— Джентълмени! — извика Грейс. — Ние носим духа на християнството в сърцата си. Време е да подложим на изпитание злокобното пиянство.
— Дрън-дрън — заяви един от предната маса.
— Никога не съм предполагал, че ще видя нещо подобно в Начез — измърмори друг.
— Вън от моя бар! — извика Сам.
— Остави ги да говорят, Сам — засмя се блондинката. — Сами ще станат за смях пред всички.
— Докато си пиете тук и се забавлявате — извика Грейс, — къде са вашите жени и деца? Седят си вкъщи, гледат в студеното огнище и надзъртат в празния килер! Ридаят от самота и глад! И защо? Защо? Защото вие пропивате доходите на семейството си и не оставяте зад себе си нищо друго, освен страдащи жертви и разбити сърца! Не се ли срамувате? — Тя даде знак на жените. Те подеха нов оглушителен припев.
Сам Патерсън изпъшка. Когато пеенето най-сетне свърши, той ги предупреди:
— Ще отида да извикам шерифа.
— Върви, където щеш — каза любезно Грейс. — Не смятам, че трябва да разказвам страшни приказки — извика тя, но се запъна внезапно за миг, когато улови един познат яркосин пронизващ поглед. На Рейд май не му беше приятно. Грейс се постара да не му обръща внимание. О, защо му трябваше да идва тук!
— Но все пак ще ви разкажа няколко страшни приказки — продължи тя. Гласът й ехтеше нашир и надлъж. — Приказки за пияници, които прахосват всяко пени и не оставят нищо за семейството си. Мъже, които са съвършени християнски съпрузи, докато не започнат да пиянстват. А после се прочуват с това, че жените и децата си, разпродават имота си, дори дават за чираци собствените си деца, за да напълнят отново джобовете. И защо? За още пиене! Дами, да чуем още един припев.
— Кажи какво да правя, шефе? — едрият мъж се обърна към Патерсън.
— Върви да извикаш шерифа — отвърна Сам.
— Не ни трябва шерифът — извика един червенокос здравеняк и стана. — Дами, за нищо на света не искам да слушам и една проклета думичка повече. Вие ми прекъснахте играта на комар, а ми се беше паднала най-добрата карта за целия ден!
— Точно така — подкрепи го някой. Скоро залата кънтеше като клетка, пълна с разярени лъвове.
Грейс сви юмруци.
— Ако ценим любимите си — извика тя, — ако държим на нашите домове, на нашите американски обичаи, нашата страна и нашия бог, наше християнско задължение е да превъзмогнем това зло!
Някои мъже се бяха вдигнали от местата си по време на гневния изблик на комарджията. Сега той се приближи и се изправи пред Грейс.
— Слушай, госпожице, стига толкова.
— По-добре си вървете — каза нервно Сам Патерсън. — Моля ви, мадам, вървете си, преди да сте се забъркали в някоя неприятност. Ред понякога става много лош.
— Не се страхувам — заяви Грейс.
— Ние не се страхуваме — потвърди Сара, макар че повечето от дамите бяха пребледнели от напрежение.
Някой отзад извика:
— Крайно време беше и ние в Начез да си имаме въздържателско дружество!
Прозвуча гневен рев на мъжко неодобрение. Главите на всички се обърнаха да видят виновника. Сърцето на Грейс се сви. Беше Алън. Милият, милият Алън. Трябваше да предвиди, че той ще разгадае плана й.
— Дамите са прави — продължи гръмко той. — Ако човек не е в състояние да отговаря за постъпките си заради пиянството, той не трябва да пие. Не сме ли длъжни да защитаваме и обичаме нежно нашите жени, майките на децата ни, пазителките на християнския морал?