За секунда Рейд стигна до Грейс и я вдигна в ръцете си.
— Ти, проклета глупачко — изкрещя той, докато си проправяше път през тълпата.
— Чакай, Рейд, моля те — извика тя. — Нямам право да изоставям другите дами… и Алън. Раниха го. Видях това.
— Другите жени излязоха по-разумни от теб — сопна й се той, докато я изнасяше през изхода навън на ярката обедна светлина. — Те избягаха оттук веднага, щом започна боят. Ще се върна после за Алън.
Идеята да се погрижи за поклонника й янки го подразни, но след това си напомни, че Алън наистина му е симпатичен.
Когато забърза по улицата с Грейс на ръце, той видя болката, изписана на лицето й и сълзите, които бяха избликнали в очите й. Дългата й много гъста и къдрава коса стигаше до коленете й и се оплиташе около него на всяка крачка.
— Дръж се здраво, Грейс — изрече прегракнало той. — Просто се дръж още малко за мен.
След като видя колко е пострадала, му се прииска да я убие. Сърцето му сякаш заседна в гърлото и едва не го задави, докато я носеше нагоре по стълбите. Внесе я в нейната стая. Повика с висок глас Хариет. Грейс лежеше, без да помръдне в ръцете му. Беше съвсем бледа. Пълните й сочни устни се бяха свили от явната болка. Докато я полагаше на леглото с цялата нежност, на която беше способен, тя промълви нещо несвързано и отвори очи. Ръката му се промъкна в неукротимо гъстата й червена коса.
— Всичко ще се оправи, Грейс — прошепна той.
Очите й се фокусираха върху неговите.
— Алън?
Сърцето му се сви. Обхванаха го яд и ревност.
— Да не си се омъжила за него?
— Добре ли е Алън? — прошепна тя.
— Не знам.
Той мушна внимателно ръцете си под нея, за да разкопчае роклята й. Тя дори не протестира. Това беше сигурен признак колко тежко е състоянието й и още повече влоши настроението му. Разхлаби роклята на раменете и на кръста й.
— Грейс, познавам те от по-малко от седмица — провлечено каза той, — а ти спасих прелестната кожа и аз не знам вече колко пъти.
— Какво правиш? — изпъшка тя.
Тя не носеше корсет, а само долна риза и едно ужасно грозно ленено парче, което й служеше да си пристяга гърдите. Рейд го махна незабавно.
— Рейд, какво правиш?
— А ти какво мислиш? — прекъсна я той. — По дяволите, Грейс. Искам да видя колко тежки са раните ти.
Тя затвори уста. Той измъкна ризата от полата й и я вдигна нагоре, за да прегледа торса й. Грозните червени натъртвания вече бяха посинели. Гледката му причини непоносима болка.
— Много ли е зле? — попита тя разтреперано.
Той прокара нежно ръце по ребрата й. Кожата й беше като атлаз — едно не особено уместно за ситуацията сравнение.
— Нямаш нищо счупено — обяви той и почувства голямо облекчение. — Само тук-там има няколко натъртвания. — Погледът му беше потъмнял. — Късметлийка си.
— Сигурен ли си?
— Не само че съм виждал немалко натъртени, строшени и счупени ребра, но и аз самият съм бил с такива — заяви уверено той, като се надяваше да получи усмивка от нея.
Тя наистина се усмихна.
Както и той. А след това дръпна надолу ризата и произнесе името й.
— Грейси — гласът му беше напрегнат и доста ядосан.
Тя само го погледна с големите си, пълни с болка виолетови очи.
Това предотврати конското, което той от все сърце желаеше да й прочете. Стоеше близо до нея. Ръката му се намираше още на гърба й и не се виждаше от гъстата й коса.
Тя беше бледа, но великолепна. Очите й се заковаха в неговите.
— Грейс — прошепна той. Искаше му се да й каже, че тя го е уплашила до смърт, искаше му се да я помоли никога повече да не се държи толкова глупаво.
— Моля те — промълви тя. — Моля те, виж дали Алън е добре.
Той се изправи рязко с присвити очи и отвърна подигравателно:
— Разбира се.
Алън не беше добре.
Рейд й съобщи новината малко по-късно. Той го заведе в къщи, сложи го на легло и повика лекар. Алън беше много зле и още не се бе свестил. Грейс потрепери, щом чу това.
— Много ли е зле?
Рейд се размърда неловко.
— Ударили са го няколко пъти в главата. Доктор Ланг се тревожи да не би Алън изобщо да не дойде на себе си.
Грейс извика.
— Той го направи нарочно — извика задавено тя. — Роулинс. Защото Алън е учител на негрите.
— Права си — каза тихо Рейд. Седна до нея и я прегърна. — Ако вярваш в господ, Грейси, сега е времето да му се помолиш.
Тя се притисна до него и зарила.
— Аз съм виновна за всичко.
— Не си виновна — той я държеше внимателно. За миг спря да мисли, залян от горещата вълна на чувствата си към тази жена. Изтри сълзите й с нежно докосване.
— Ако не бяхме отишли в „Черната пета“, всичко това нямаше да се случи.