— О, Рейд, благодаря ти! Имах чувството, че ще умра от скука. Не ме свърташе на едно място! Колко ми липсваше — извика тя на детето.
Той гледаше как тя прегръща силно Джефри, с прекрасна усмивка на уста и блеснали очи.
— Защо не прегърнеш и мен веднъж, а? — попита ревниво той. Беше щастлив, въпреки че ситуацията беше малко нелепа.
— На осем години ли си? — запита дяволито Грейс.
— Май не — призна той привидно разочаровано. — Но можем си представим, че съм на толкова, нали?
Устните й трепнаха. Тя се смееше.
Смехът й звънтеше в ушите му, докато крачеше към крайбрежието. Беше го обхванала натрапчивата идея да намери двамата моряци, които нападнаха Грейс. Изобщо не бе повярвал, че те наистина са напуснали града. Усещаше дълбоко в себе си, Форд лъже. Шерифът въобще не си бе правил труд да потърси двамата мъже, за да ги арестува. На Рейд не му харесваше, Грейс се опитва да го манипулира, но знаеше, че ще й прости почти всичко, включително и това. Това, че иска да го превърне в съперник на Форд, не го интересуваше, не и когато той решил твърдо да си отмъсти за оскърблението, без значение й му се изпречва на пътя.
Беше късно, а той бе уморен, защото почти не бе спал. Но можеше да си позволи да се бави повече, защото знаеше, че някога моряците наистина ще напуснат града. А въпросът беше принципен. Може би това не бе принципът, към който се придържаше Грейс, но това бе принцип, за който той с удоволствие би влязъл в бой. Нямаше да допусне тези хора да избягат, след като са нападнали Грейс.
Жалко, че са нападнали и цветнокожата продавачка. Но нито той, нито някой друг беше в състояние да попречи на такива хора да не се отнасят към негрите, както им хрумне. Думите й отекваха натрапчиво в съзнанието му.
— Щом не правиш нищо, за да спреш тях, Рейд, и дискриминацията, щом не правиш нищо — ти им помагаш!
— Ама че глупости — изрече той на висок глас. — Грейси, какво правиш с мен?
Точно тогава забеляза единия от моряците. Рейд се втурна стремително като атакуваща гърмяща змия след мъжа, който току-що бе завил зад ъгъла. Намираше се на десетина крачки от него, когато морякът чу шума от стъпките му, погледна над рамото си и го видя. Мъжът отскочи настрани. Рейд тичаше с всичка сила. Бедрените му мускули се изпъваха. На лицето му се четеше непоколебима решителност. Само една крачка го делеше от човека. В ръката на моряка блесна нож. Той се хвърли напред.
Рейд се носеше напред вихрено като локомотив, но както винаги, беше нащрек. Още тичаше, когато отмести тялото си, така че ножът само одраска хълбока му. Инерцията от бързия му бяг бе толкова голяма, че събори моряка на земята само с една ръка. За секунди Рейд обезоръжи жертвата си и я стисна здраво.
— Не мърдай.
— Какво искаш? Света богородице, какво съм направил?
Рейд се засмя. Смехът му беше и смразяващ, и ликуващ. Изправи се бавно на крака. Премести хватката си и изви едната ръка на моряка високо зад гърба му. В този вид отведе пленника си в приемната на Форд.
Вратата бе полузатворена. Рейд я отвори с ритник.
— Виж какво ни е донесъл приливът — изрече той подигравателно.
Форд се вдигна и го изгледа кръвнишки.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Браг?
Рейд се усмихна.
Когато зърнах този беглец, Форд, просто си помислих какво удоволствие ще ти достави да го хвърлиш зад решетките. Не устоях на изкушението да ти помогна. Да кажем, че съм се назначил за твой тъмничар.
— Говориш глупости — отсече в отговор Форд. — Имам си тъмничар и ти много добре го знаеш.
— Представи си новините на първа страница: шерифът Форд започва кампания за прочистване на крайбрежието от криминални типове. Според мен добрите дами в Начез със сигурност ще се трогнат, когато чуят това! Обзалагам се, че ще кажат на мъжете си да гласуват за теб наесен.
— Мъжете им и без това винаги гласуват за мен — заяви подигравателно Форд.
Рейд вдигна вежда.
— Тогава представи си следните новини на първа страница: Нападат учителка; шерифът пуска на свобода нападателите.
— Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш?
— Искам да го затвориш в онази килия и искам следващата седмица той да застане пред окръжния съдия, веднага щом той пристигне в града.
— Търсиш си белята, момко.
— Не — поправи го спокойно Рейд. — Ти си търсиш белята. Погледни на това по следния начин. Или ще си направиш добра реклама, или лоша. Но на твое място не бих забравил, че тази година ще се провеждат избори.