14
След няколко дена Грейс отиде в канцеларията на кмета и помоли да я пуснат при него. Тя се представи като позната на Алън от Ню Йорк. Начез беше малък град и кметът Шайнрайх веднага се досети, че тя е бившата гувернантка в Мелроуз. Според градските клюки Луиза Баркли я бе уволнила в пристъп на ревност към Рейд Браг.
— За мен ще бъде удоволствие да замествам Алън Кенеди, докато той се възстанови.
Кметът се изненада, но след това, за радост на Грейс, предложението явно му достави голямо удоволствие.
— Това е чудесно! Бях се отчаял при мисълта, че ще трябва намеря временен заместник. Вие сигурно знаете, скъпа, че има известна ъ-ъ съпротива срещу нашата нова училищна система?
— Знам — отвърна Грейс. — Но вие сте на нейна страна, нали?
— Аз съм републиканец — заяви гордо Шайнрайх и направи пауза. — Предполагам, че сте обсъждали това с мистър Кенеди той е съгласен?
— О… да — тя бе разговаряла с възстановяващия се Алън и той прие накрая тя да го замести.
И така тя си намери работа, макар и временна. Заплатата беше ужасно малка, три долара и петдесет цента на седмица, разбира се, ще трябва да започне и допълнителна работа, за да увеличи доходите си и то веднага, преди болницата да почне да я тормози заради сметките на майка й. Както винаги, мисълта майка й я изпълни със скръб и страх. Тази вечер Грейс беше твърде неспокойна при мисълта за утрешния ден и не можа да яде. Тя побутваше насам-натам парчето пиле в чинията си. Умът й бе зает с обмисляне на първите й действия утре. Един друг пансионер на име Чарлс Лонг, който накуцваше поради рана от времето на войната, я попита:
— С нетърпение ли очакваш утрешния ден, Грейс?
Когато Грейс вдигна очи, усмихната и копнееща да сподели чувствата си, забеляза Рейд, който, както винаги, седеше на мястото си срещу нея. Той бе спрял да се храни и я гледаше.
— Толкова се вълнувам, Чарлс.
Рейд попита бавно:
— Намерила си си работа?
— О, да — отвърна тя и усети безпокойство, че се е зарадвала толкова. Наведе неспокойно очи. Нямаше сили да издържи на погледа му. Беше сигурна, че той няма да одобри новата й работа, ако разбере каква е.
— Трябва да ни разкажеш всичко, скъпа — каза Хариет, — за това, как си изкарала първия ден. Алън ще бъде много доволен. Той ще изпита истинско облекчение, когато разбере, че си почнала да работиш.
Рейд остави ножа и вилицата си, облегна се на стола и я обгори с изпепеляващия си поглед.
— Да, разбира се — каза Грейс, която вече изпитваше силно безпокойство. Ужасно й се искаше да смени темата. Нима смяташе, че ще успее да скрие от него какво работи? Освен това какво я интересува дали той одобрява работата й или не?
— Хариет — каза бързо тя, — това пиле е много вкусно. Ще ми дадеш ли рецептата?
— Разбира се.
— Какво — провлечено попита Рейд — точно ще работиш?
Тя пребледня и посегна към кафето си.
— Ще заема мястото на Алън в училището, докато той оздравее — каза тя.
За миг той остана неподвижен и Грейс си помисли, че е сбъркала и че на него му е все едно. Обратно на очакванията й това я обезсърчи и смути.
След това той се изправи.
— Извинете ме — каза той на всички в стаята. Още преди да се е усетила, той заобиколи масата и дръпна назад стола й заедно със самата нея. Тя започна да протестира.
— Мисля, че трябва да поговорим — настоя с провлечения си глас той. Тя вече го познаваше много добре. Чу, че думите му се сливат в едно и лепнат като южняшки мед и разбра, че той е много, много гневен.
— Рейд…
Той я изправи и задърпа. Двамата прекосиха антрето и излязоха през задната врата. Щом се озоваха навън, тя се изви и се освободи. Беше много възмутена.
— Как…
В погледа на Рейд се четеше желание за убийство. Грейс забеляза опасния блясък в очите му и не довърши изречението си. Отстъпи неспокойно назад.
— Да не си полудяла? — попита той.
— Това не те засяга.
Той се отправи към нея. Тя отстъпи назад.
— Някой трябва да се грижи за теб — каза той, докато я гледаше дебнешком.
— Мога и сама да се грижа за себе си.
— Както в събота ли?
— Аз… — тя докосна с гърба си стената и ахна.
Ръцете му се появиха и от двете й страни и й препречиха пътя. Отблизо той изглеждаше дори още по-заплашителен, защото сега забеляза, че той е по-ядосан, отколкото тя бе предположила.
— Можеха да те ранят тежко в събота — изрече сковано той. — Това бе възможно да ти се случи и онзи ден на крайбрежието.
— Но не ме раниха — преглътна тя. В устата й изведнъж стана ужасно сухо.
— Защото бях там. По дяволите, Грейси! Следващият път може да не съм наблизо, за да спася скъпоценната ти кожа!