След вечеря тя се оттегли с книга в ръка в стаята на Алън. Възнамеряваше да ободри и него, и себе си с любимия и на двама им разказ. Реши да забрави на всяка цена, поне за миг, Рейд Браг, шерифа и всичките си тревога.
Алън потръпна радостно при вида й. Още беше слаб и се движеше трудно, въпреки че бе седял на ръба на леглото преди малко. Обърна глава към нея и й се усмихна леко. Нямаше сили да направи нещо повече заради стеклите си устни.
— Здрасти, Грейс.
— Здравей, Алън — каза тя, седна до него и взе ръката му, притисна я силно до себе си. Този мъж беше добър и справедлив. Обичаше я достатъчно силно, за да я помоли да се омъжи за него. Разбираше я достатъчно добре, за да не я насилва. Обаче, докато се намираше в обятията му, не почувства абсолютно нищо. Тя се изпълни с отчаяние и огорчение от това.
А той, той беше най-отвратителният любовчия и беше й предложил само да му стане любовница — негова играчка и средство за забавление. Той изобщо не я разбираше и я преследваше безжалостно. В неговите прегръдки усещаше всичко. Мили боже, само един негов горещ поглед стигаше, за да се учести пулсът й.
Зае се да разказва бързо на Алън как е прекарала деня. Искаше й се още сега да забрави Рейд. Почти веднага забеляза смайването на Алън и остана неподвижна при вода на скованото му изражение.
— Алън? Какво има? Боли ли те?
— Не искам да преподаваш, Грейс — извика той. — Промених решението си.
Той се опита да седне изправен. Движението го накара да изохка от болка, тъй като две от ребрата му бяха счупени.
— Моля те, Алън, не си причинявай болка!
Алън не успя да се задържи и си легна.
— Грейс, не се дръж като глупачка или, което е по-лошо, не ставай мъченица. Видя кой ми причини тези рани. Не искам да се въвличаш в тази история. Сбърках, че ти разреших да се срещнеш с кмета Шайнрайх…
Грейс усети, че в очите й бликват сълзи от безсилие. Докосна нежно бузата му. Той обърна лицето си и то се озова в ръката й.
— Алън — прошепна тя, — ти си ми много скъп. Толкова те обичам.
— О, Грейс.
— Дори и аз не съумях да я разубедя — прозвуча пресипнал, грубоват и провлачен говор от вратата, — но може би ти ще успееш.
Грейс ахна и се обърна бързо.
— Какво правиш тук?
Рейд стоеше със скръстени ръце на входа. Беше се облегнал на страничната рамка на вратата. Не изглеждаше особено доброжелателен.
— Длъжен съм да ти задам същия въпрос. Какво правиш тук без придружител? Засрамете се, мис О’Рурк — лицето му беше сурово. — Кажи й, Алън.
— Обещай ми, Грейс, обещай ми, да кажеш на кмета Шайнрайх, че си размислила и си се отказала. Моля те, Грейс.
Но тя не го слушаше.
— Ти! — извика тя. — Ти смееш да ми говориш, че ми трябва придружител, когато съм с Алън?
И двамата я изгледаха изненадано.
— Как смееш да намекваш, че Алън няма да се държи като джентълмен и то точно когато лежи тежко ранен на легло?
— Успокой се, Грейси — отвърна Рейд.
— Успокой се? След като ти току-що ме укори, че се нуждая от придружител? След всичко, което ти току-що ми стори на задната веранда? Как смееш да ме порицаваш?
Рейд почервеня.
— Какво ви става на вас двамата? — попита Алън.
Нито Грейс, нито Рейд го чуха.
— Извинявам се — изрече сподавено Рейд.
Грейс беше отворила уста, готова да продължи да го критикува за липсата на морал и за двойните критерии, с които преценяваше постъпките на другите хора и на самия себе си. Премълча всичко, което й беше на езика и възкликна:
— Какво?
— Извинявам се — повтори той.
— Ти ми се извиняваш?
— Колко пъти искаш да го произнеса?
— Един път стига — прошепна замаяно тя. След това го изгледа свирепо. — Чакай малко. За какво точно се извиняваш?
Погледът му беше спокоен.
— За това, че те укорих.
Прииска й се да изпищи.
— Никога не съм бил лицемер — каза Рейд. — Никога няма да се извиня за това, за което те помолих.
— Намекваш, че съм лицемерка?
— Да намеквам? Защо трябва да намеквам нещо, щом мога да го заявя открито.
— Значи съм…?
— Лицемерката — каза Рейд на вратата, — според моя речник, говори едно, а върши друго.
Той я погледна за последно и си отиде.
— Какво става? — попита Алън.
Грейс се изчерви. Дали постъпи лицемерно, когато дойде и се хвърли в обятията му?
— Грейс! Какво става?
Тя се обърна бавно към него.
— Този човек е непоносим — тя се помъчи да се усмихне. — Нищо. Надявам се той да стане противник на Форд, но вместо това постоянно се караме за нещо.
— Рейд? Какво искаш да кажеш с тези думи — да стане противник на Форд?
— Някой трябва да спре този шериф — заяви Грейс. — Рейд може да няма никакъв морал, но е як и не се страхува от Форд. И най-важното, той има сили да му се противопостави.