След това добави:
— Отпуснете си гърба, мис Грейс. Така ще му стане много по-лесно на мулето да ни носи.
— Никога не съм харесвала конете — изрече Грейс през здраво стиснатите си зъби, — но току-що разбрах, че мразя мулетата!
След няколко минути тя запита:
— Клариса, как разбра, че нощните ездачи ще излязат гази вечер?
Усети, че младото момиче настръхва.
— Чух го — каза най-накрая Клариса.
— Как?
— Когато си тръгвах от Триилоун.
Грейс беше прекарала в Начез достатъчно време, за да знае, че Триилоун е всичко, което е останало от старата плантация на Роулинс. Това беше голяма бяла дървена къща недалеч от Мелроуз. Вътрешностите й се свиха.
— Какво правеше в Триилоун?
Клариса се подвоуми.
— Трябват ни пари, мис Грейс.
— Клариса! Да не искаш да кажеш, да не искаш да кажеш, че си се отдала на онзи момък Роулинс?
— Нямах избор.
— Имаш избор!
— Не, мадам — отвърна тя упорито. — Нямам. Ние сме толкова задлъжнели на Баркли, че нашите деца никога няма да могат да напуснат тази земя. А един Господ знае, моите деца може и да не израснат тук, ако аз се погрижа за това.
— Деца — произнесе безсилно Грейс. — Да не си бременна?
— Не, не съм. Но някой ден ще се омъжа и ще забременея. Когато настъпи този ден, ще имам парите, които ми трябват, за да се махна оттук. Освен това — каза предизвикателно Клариса. — Слушам какви ги приказва Роулинс. Понякога след няколко уискита той говори открито дори пред мен. Тази вечер при него се бяха отбили няколко приятели. Чух ги да си говорят за това, което бяха решили да направят. Те искат един от нас да си изпати за назидание на всички, мис Грейс. Искат да спечелят изборите наесен и да свършат веднъж завинаги с републиканското управление. Омръзнало им е янките да им казват какво да правят. Те казват, че нищо няма да ги спре тази година и че ако се наложи, ще избият половината цветнокожи и половината заселници от Север, за да постигнат това.
— О, боже — каза Грейс. — Ще се наложи да викаме федерални войски.
Клариса не отговори.
Задният салон на бар „Черната пета“ беше само за специални гости. Единствено джентълмените, които ангажираха предварително стаята, имаха право да се разположат в това уютно място. Не пускаха абсолютно никой друг, с изключение на един келнер, който носеше нови напитки и чистеше пепелниците. В полунощ стаята обикновено се изпълваше с гъст, тежък дим, въпреки внушителния вентилатор над главите на играчите. За разлика от предната част на бара, където глъчката от разговорите, смеха, тракането на рулетката и мелодиите на пианото създаваха постоянен шум, залата отзад беше неизменно тиха. Отвън красиви момичета пускаха в ход чара си, отзад не се допускаха никакви жени.
Рейд губеше непрестанно. Не успяваше да се съсредоточи върху картите си. Пред очите му постоянно стоеше образът на Грейс, хванала полите си с една ръка, повдигаща ги, за да оголи стройните си глезени, скокът й от сала, за да преджапа до брега. И той се усмихна.
Усмивката му изчезна, когато споменът продължи. Полите й се прилепиха до дългите й прекрасно оформени крака — за може би хиляден път той си припомни възбуждащото тяло на Грейс. То бе дълго и стройно, с разкошни гърди. Рейд веднага усети възбуда в слабините си. Спомни си как тя лежеше под него с разтворени крака, гореща и мокра. Една ерекция го възнагради за спомена му. След това си припомни последното събитие от поредицата от непрестанни кризисни ситуации, в които Грейс явно бе затънала до гуша — решението й да замести Алън като учителка. Вътрешностите му се свиха от тревога. Тя беше глупачка. Ще я убият, ако продължава така.
— Рейд, къде, по дяволите, си се унесъл? — попита Тилдън Феърбанкс.
Рейд хвърли картите си на масата.
— Излизам от играта.
Джордж Фарис се подсмихна.
— Май имаш проблеми тази вечер?
Погледът на Рейд беше спокоен.
— Да.
Вратата се отвори, но никой не обърна внимание на келнера, който влезе, бутайки маса на колелца, върху която имаше питиета и чисти пепелници. А след това иззад него в залата влетя едно малко черно тяло, което изпревари келнера. Охранителят Макмърти се появи задъхан зад него.
— Спрете това момче! Хей, момче, нямаш право да влизаш тук! — Макмърти бе целият червен. Започна да ругае цветисто.
Изумените покерджии спряха да играят, когато видяха, че Джефри се втурва право към Рейд. Рейд задържа момчето, после приклекна и го хвана за раменете, тъй като виждаше, че то се готви да изкрещи.
— Какво има, Джеф? Станало ли е нещо с Грейс?
— Да, сър — изрече с усилие момчето. — Вървях след сестра ми до пансиона на мисис Хариет. Тя потърси мис Грейс. А след това излязоха и носеха пушка. Ще ги пребият! — момчето почна да вика безпомощно.