Рейд извика с презрителна нотка в гласа:
— Махайте се оттук и вървете по дяволите. Веднага! Първо се разпръснаха четиримата ездачи.
Роулинс не отстъпи. Гневният му поглед предизвикваше Рейд.
— Ще съжаляваш, тексасецо. Ще се погрижа за това.
— Ще те чакам с нетърпение.
Когато Франк и третият човек се качиха на конете си, Роулинс изгледа явно похотливо Грейс, която вече се бе изправила и държеше в ръце празната пушка. Рейд усети скритата заплаха в погледа му и се скова от напрежение. Роулинс забеляза това и се подсмихна още повече. После пришпори коня си и тримата се отдалечиха в галоп.
Грейс се запъти към вързания мъж. Едно кратко изречение на Рейд я спря.
— Стой на място.
Тя остана неподвижна.
Като по някакво чудо от дърветата изникнаха негри. Двама души започнаха да развързват своя приятел. От гората се появи Клариса и се затича към нея.
— Добре ли сте, мис Грейс?
Грейс изправи рамене. Никак не й беше лесно, тъй като тялото й все още трепереше неудържимо. Успя да кимне на Клариса. Междувременно чу приближаването на коня на Рейд. Накрая усети с гърба си докосването на горещото запенено животно.
— Хубав въпрос — каза Рейд със същия леденостуден глас. — Защо не й отговаряш, Грейс?
Макар че Рейд не беше многословен, на нея й се стори, че думите му подействаха на кожата й като одраскване с шкурка. Разбра, че постъпката й го е разярила. Усети, че в устата й е сухо.
— Добре съм — отвърна тя и се постара да говори ясно и високо. Думите й прозвучаха като леко писукане.
— Онзи човек добре ли е? — попита Рейд.
— Добре ли си, Хенри? — запита Клариса.
— Добре съм, сър — отвърна Хенри, пристъпи напред и затърка ожулените си китки. — Мадам, трябва да ви благодаря.
Грейс беше твърде неспокойна, за да изпита удоволствие, но успя да отвърне на Хенри с нещо подобно на усмивка или поне така се надяваше. След това Рейд я издърпа безцеремонно в си и я настани там да седне настрани. Неусетно за себе си се загледа в стиснатите му челюсти. Отвори уста, за да почне да протестира. Рейд отсече, без да поглежда към нея:
— Не ме тормози.
Тя си затвори устата.
Силната му като стомана ръка обви кръста й. Бързият ход на врания жребец изобщо не можеше да се сравни с ездата на Мери и макар че бе здраво притисната към скута на Рейд, тя не успя и не дръзна да се отпусне. Всъщност трепереше от време навреме, докато седеше изправена, като че ли е глътнала бастун и се мъчеше да избегне всякакъв контакт с горната част на тялото му. Рейд не каза нищо, дори да бе забелязал трепета й. Тя се ужаси, когато усети колко се е напрегнал. Той не насочи жребеца си към Горната улица, където се намираше пансионът на Хариет Голд. Грейс се страхуваше да попита накъде я е повел. Очите й се уголемиха от изненада, когато стигнаха до Сребърната улица, а после свърнаха наляво към възвишенията. Той я хвана по-здраво, сякаш бе доловил объркването й. Накрая се спря пред хотел „Сребърната дама“. Грейс гледаше смаяно.
Той се плъзна на земята и я смъкна, сякаш е чувал с жито. Кой знае защо коленете й бяха омекнали и се изкривиха в момента, в който краката й стъпиха долу. Рейд застана до нея. Твърдата му като стомана ръка я хвана през кръста. Той я придържаше по този начин, така че не й оставаше друга възможност, освен да закрачи с него. Влязоха в хотела.
— Рейд…
— Млък.
Той я поведе нагоре по стълбите към своя апартамент. Не я пусна, докато изваждаше ключа и отваряше вратата към прекрасно обзаведените стаи, които тя бе видяла онзи ден. Грейс се озова вътре. Стъпи неуверено на дебелия килим от Обюсон, огледа се наоколо и си помисли: „Това е лудост.“ След това чу, че някой заключва вратата и главата й се извърна рязко. Обезпокоеният й поглед се сблъска с този на Рейд. Той беше толкова мрачен и студен, че тя направи крачка назад.
— Отивам си вкъщи — изрече тя разтреперано.
— За коя се мислиш, по дяволите?
— Отивам си веднага вкъщи — успя да отрони тя и опита да мине покрай него.
Той я сграбчи и завъртя силно. Тя се озова в прегръдките му. Тялото му се беше стегнало като пружина.
— Много ли ти харесва смъртната опасност, Грейс?
Тя поклати безсилно глава. Измъчваше я мисълта, че всеки миг ще се разреве като новородено бебе.
— Не те ли е грижа дали няма да умреш? — запита той.
Тя не успя да се въздържи и зарида силно.
— Доведох те тук, за да те набия хубаво — изрече грубо Рейд. — Но никога през живота си не съм вдигал ръка срещу жена!