Рейд беше само по панталони. Сега те го стягаха силно и ограничаваха движенията му. Искаше му се да ги свали, но съзнаваше инстинктивно, че това ще изостри взривоопасната ситуация, в която бе изпаднал. Пъхна бедрото си между нейните и го задвижи нагоре-надолу.
Грейс въздъхна. Клепките й се вдигнаха.
Ръката му действаше своеволно. Усети, че вдига роклята й, плъзга дланта си по гладките и твърди очертания на бедрото й и поема нагоре към мекото, незабележимо възвишение. Вдигна се съвсем леко нагоре, за да види лицето й, докато ръката му прокарваше малки, интимни кръгчета по корема й и блуждаеше все по-надолу и по-надолу. Гледаше как сънят напуска очите й. Погледите им се срещнаха. Неговият бе самоуверен и блестящ, нейният — кротък и стреснат. Пръстите му докоснаха венериния й хълм. Грейс изпъшка. Рейд зарови пръсти в гъстите къдрици. Тя легна по гръб с доволна въздишка. Очите й се затвориха, а бедрата й сами се раздалечиха. Рейд едва сдържаше дишането си. Средният му пръст се плъзна между горещите и хлъзгави гънки на тялото й.
Тя изохка леко.
Той усети, че цялата се надига под ръката му. Грейс се изви леко. Рейд не можа да устои на гледката. Но не искаше да се люби с нея, докато е полусънна.
Рейд застана на колене между разтворените й крака и я целуна по пъпа.
— Грейс — заповяда той. — Събуди се, Грейс. Събуди се.
— Рейд — промълви тя. Клепките й бяха като тъмни криле върху бледата й кожа.
Той се наведе ниско и докосна с език розовото лъскаво зрънце между бедрата й.
Грейс изстена и се изви бавно.
Ръцете на Рейд обгърнаха бедрата й и ги притиснаха. Той започна деликатно да изследва тялото й с език. Сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. Запита се дали ще съумее да си събуе панталоните, толкова беше втвърден и нараснал. Тя се вдигна към него и изскимтя отново. Звукът беше умилителен и той едва не полудя от копнеж. Вдигна рязко глава.
— Събуди се, Грейс.
Очите й проблеснаха и се отвориха. Той се наведе, за да притисне устните си към нея и да я погали с език. Тя изпъшка. Той се изправи над нея.
— Погледни ме, Грейс.
Изцъкленият й и нефокусиран поглед се сблъска с неговия. Той изпита чувство на пълен триумф, когато я видя така отпусната и изпълнена с копнеж по него.
— Кажи ми какво искаш, любима — попита той с преплитащ се език. Намери умело подходящия момент и пак я докосна леко с език.
Тя се изви и се премести назад към възглавницата. Рейд я ближеше и проучваше с език. Още не беше задоволен и това го измъчваше. Най-накрая вдигна от нея мощното си тяло и улови няколко сплетени кичура от косата й. Лицето му бе съвсем близо до нейното.
— По дяволите, Грейс, погледни ме!
Тя го погледна.
Той я целуна силно и властно и затърка стоманено — твърдите си слабини в горещото й потно тяло. Тя се изви като змия, мъчейки се да се притисне плътно до него. Той я хвана за брадичката. Нейният поглед потъна в неговия.
— Рейд — изпъшка тя.
Той не й даде възможност да се изплъзне, а отново се настани между краката й с явното намерение да я залее с ласките си. Грейс докосваше голите му рамене, отстъпи назад и го прегърна още по-силно. Бедрата й се извиха като дъга. Нададе протяжен стон.
— Моля те — извика тя.
След малко тя се изви силно и извика, а той усети, че лицето му се стяга в стоманена маска. Нямаше намерение да губи контрол над себе си. Тя още се мяташе конвулсивно, когато той усети, че избухва, докато лежеше на дюшека и се търкаше силно в него. Лицето му бе заровено в нейното. Ръцете му прегръщаха силно бедрата й.
Доста време трябваше, за да стихнат страстите им.
След това едно коляно го удари грубо в лицето, когато тя преметна уплашено краката си над него. Рейд нямаше сили да помръдне, тъй като още се възстановяваше. Усети, че Грейс изскача от леглото.
— Стани — изрече гневно тя.
Той усети, че е допуснал грешка. Трябваше да възстанови мигновено силите си, да я притегли в обятията си и да я обсипе с любящи целувки. Един съвсем не лек удар се стовари върху бицепса му.
— Стани!
Рейд се преобърна изморено и приседна. Тя беше разярена, но избликът на ирландския й темперамент я правеше още по-красива.
— Грейс…
— Ти се възползва от мен — изсъска гневно тя.
Невъзможно бе да обори истинността на думите й.
— Но беше толкова приятно, Грейс. Вече знаеш това.
— Единственото, което знам, е, че си жалък!
— Май не означавам много за теб — изрече напрегнато Рейд. — И това е от първия път, когато се срещнахме.
Тя се обърна с гръб към него, скръстила здраво ръцете си.
— Истина е — той се вдигна и застана зад нея. — По дяволите, Грейс, не ми се съпротивлявай повече. Нима не разбра благодарение на мен колко хубаво може да ни е заедно?