Выбрать главу

— Казах, че ще дойда и дойдох.

Той приближи жребеца и й подаде ръката си.

— Качвай се.

— Не, благодаря — отвърна сухо тя. — Този любезен фермер ми предложи да ме откара в града.

— А ще те защити ли от юнаците на Роулинс? — залита студено той. — Скачай тук, Грейс.

— Всичко е наред, мадам — изрече неспокойно фермерът. — Не знаех, че ще пътувате с джентълмена.

Той вдигна юздите и подкара мулето си. Грейс гледаше свирепо.

— Ти го прогони със заплахите си!

— Сигурно името на Роулинс му се стори по-заплашително!

— Ще вървя пеш — заяви Грейс.

— Добре.

Тя не го погледна повече. Той яздеше бавно зад нея. Беше толкова близо, че веднъж или два пъти Грейс усети горещия дъх на животното върху тила си. Тя държеше изправени раменете си и вдигна високо глава. Той беше сърдит! Е, какво пък, и тя беше също толкова сърдита, дори повече!

Когато стигнаха до дома на Хариет, Грейс избърза и влезе преди него в къщата. Размина се с няколко пансионери на верандата, докато влизаше вътре. Един от тях й се подсмихна твърде похотливо. Партньорът му в игрите на карти, един по-възрастен джентълмен, я изгледа явно неодобрително и вдигна ръка. Грейс забърза навътре.

Още я болеше от прекалено критичния поглед и от похотливата усмивка, когато за малко не се сблъска с Хариет.

— Добър ден, Хариет — заговори сърдечно тя. — Как…

Хариет се засуети и я заобиколи, след като я изгледа мрачно. О, Господи, помисли си Грейс. Всички знаят.

— Грейс?

Тя замръзна на място. Това беше гласът на Алън. Той я викаше от стаята си, която се намираше по-надолу по коридора. Повика я отново. Грейс се уплаши, че той ще опита да стане от леглото и забърза към стаята му. Той се беше подпрял на лакти и изглеждаше много по-добре. Гърдите й се стегнаха от тревога.

— Здравей, Алън. Как се чувстваш днес?

Той не й отговори. Само я гледаше, докато тя приближаваше. Грейс се зае да оправя загрижено възглавницата му.

— Да ти донеса ли нещо?

— Вярно ли е?

Тя пребледня.

— Какво да е вярно?

— Че си прекарала нощта в хотел „Сребърната дама“.

Тя почервеня. Какво да му каже? Вярно беше. Но не се бе случило това, което те мислеха — или пък беше? Тя и Рейд бяха интимни, макар и по малко необичаен и греховен начин. Прехапа си устната и се отпусна на крака на леглото.

Алън загледа настрани.

— Не стана точно това, за което си мислиш, Алън.

— Прекарала си нощта с него, нали? — изрече смутеният и оскърбен Алън.

— Аз заспах — отвърна с оправдателен тон Грейс.

— Само това ли стана?

Лицето й се обагри в червено.

— О, боже — простена Алън. — Обичаш ли го?

— И дума не може да става за това — извика Грейс и стана. — Не съм искала това да се случва. Не исках да оставам там през нощта, о, господи! — Дали от напрежението, което изпитваше през целия ден, или от нещо друго, по-дълбоко и по-обезпокоително, от очите й бликнаха сълзи.

— Съжалявам, Грейс — каза Алън и я хвана за ръката.

Тя приседна до бедрото му.

— Не стана това, за което си мислиш — изхълца тя. — Опитах се да спра линчуването. Рейд ме спаси. Толкова се страхувах. Той ме отведе в онзи хотел. Бях замаяна. След това заспах.

— Прощавай — каза Алън и разтвори ръцете си, за да я прегърне. — Не постъпих честно, като ти говорих така. Сигурно го обичаш много.

— Не, не го обичам — изпъшка Грейс и се дръпна назад.

— Я колко добре си прекарвате тука — провлечено каза Рейд от входа на стаята.

Грейс настръхна.

Алън го гледаше разлютено.

— Ако можех да стоя на краката си, Браг, щях да ти разбия носа.

— Опитай — изрече Рейд с явно престорена закачливост.

Грейс не се обърна, за да го погледне, но усещаше присъствието му като обгарящ пламък по кожата си. После чу, че той излиза. Установи, че дъхът й е секнал и едва диша.

— Добре ли си? — попита Алън.

Грейс кимна утвърдително. Но не беше добре. А скоро й стана още по-зле, защото намери под вратата си писмо с печата на кмета. Този път изпита истински ужас, докато го вдигаше и отваряше. Шайнрайх беше коректен и пишеше само най-важното. Уволняваха я, тъй като я смятаха за морално непригодна за тази длъжност.

Когато някой почука силно по вратата му, Рейд стана, за да я отвори. Усети, че цялото му тяло се стяга от гняв, когато видя, че на прага стои Грейс. Не й бе простил думите й, нито пък това, че тя изчезна тази сутрин, без да го изчака да се върне.