— Може ли да вляза? — каза тя най-накрая, след като отвърна на погледа му.
— Свърши ли вече с Алън? — попита подигравателно той. Не успя да се сдържи. От последната нощ насам в него се засили увереността му, че я притежава. Към тази увереност се добавяше и някакво друго чувство, което доста наподобяваше страх. Той беше подслушвал, когато тя заяви на Алън, че не го обича.
— Искам да говоря с теб — каза тя с вирната брадичка. — И предпочитам да не е навън в коридора.
Рейд отстъпи настрани и направи преувеличено вежлив жест с ръка. Грейс мина студено покрай него, спря в центъра на стаята и се обърна към него. Рейд скръсти ръце и зачака.
— Ще затвориш ли вратата?
Той сви рамене и се подчини.
— Мисля, че ми дължиш малко пари.
— Кой, аз ли?
Розова вълна заля лицето й.
— Да.
— И за какво?
— За ъ-ъ… извършени услуги.
Прииска му се да я удари.
Рейд отиде вдървено до прозореца и го отвори. Надяваше се студеният ветрец да разсее изгарящия го гняв. За нещастие само задушен въздух докосна лицето му. Преброи до десет три пъти. След това се обърна.
— И какви точно услуги имаш предвид?
— Знаеш много добре какво имам предвид — отсече Грейс със свити юмруци.
Той вдигна удивено вежда. Целият му вид излъчваше равнодушие.
— Скъпа, признавам, че наистина прекарахме нощта заедно. Никой мъж не би платил за това, което се случи тази сутрин — точно обратното.
Тя се обърка и ядоса.
— Не смяташ ли, че извърташ?
— Ако някой изобщо дължи нещо — каза Рейд, на който му се искаше да я убие, — то ти си ми длъжница.
Тя примигна.
— Аз работих за теб, скъпа, а не обратното.
Тя ахна.
— Аз ти доставих удоволствие — изрече грубо и жестоко Рейд. — И положих големи усилия за това, доколкото си спомням. — Той замълча за миг. — Въпреки че, според мен, те не бяха достатъчни.
Тя отстъпи назад. Лицето й бе побеляло.
Рейд се почувства като мерзавец, за какъвто тя го обявяваше непрекъснато. Но не успя да се удържи, не и в момента, в който тя се появи неканена и заважничи пред него. Тя се държеше като проститутка и по този начин стъпкваше в калта предложението му и всичките му чувства към нея.
— Ако ти се иска, можем веднага да уредим този въпрос и да направим втори по-успешен опит.
— Не дойдох тук, за да ме оскърбяват — отвърна озлобено Грейс.
— Така ли? Кажи ми защо дойде, Грейс? За да обидиш мен, или за да обидиш и двама ни? Пак ли?
— Отивам си — каза тя, но не помръдна.
— Защо избяга от мен сутринта? — запита Рейд.
Тя се изчерви.
— Закъснявах.
— Беше едва седем часът.
— Мислех, че е по-късно.
И двамата знаеха, че тя лъже.
— Нищо не ти пречеше да ме изчакаш да се върна с дрехите. Щях да те откарам до училището.
— Не исках да чакам.
В усмивката му не се забелязваше и най-малкият признак на смях.
— Да, това ми стана съвсем ясно — той стисна силно зъбите си. — През целия си живот ли смяташ да бягаш, Грейс?
Ноздрите й се разшириха.
— Никъде не бягам!
— Така ли? Май ме мамиш.
— Отдавна съм ви казала, мистър Браг, че не се плаша от вас. Поради това е невъзможно да бягам от вас!
— О! Значи признаваш, че бягаш от мен!
— Не съм признавала нищо подобно.
— Ти си го мислиш, иначе нямаше да го кажеш.
— Ти си непоносим, непоносимо надут.
— Бягай оттук, Грейс — заяви грубо Рейд. — Бягай с всичка сила. Бързай колкото можеш. Но не се самозалъгвай. Ти бягаш от мен и от чувствата си към мен.
Тя трепереше. Гърдите й натежаха.
— И помни, — каза той, а погледът му я обгаряше — че съм мъж. Мога да бягам по-бързо и по-надалеч, Грейс, няма да избягаш от мен и от чувствата си, дори ако идеш в Китай.
За миг Грейс се втренчи в него. После се обърна и избяга.
17
На другата сутрин Грейс се събуди напълно отчаяна. Нямаше работа и пари, а отдавна бе закъсняла с плащането на болничните сметки на майка си. Заради Рейд Браг нямаше повече шансове да си намери работа тук, защото очевидно всеки в Начез знаеше за нощта, която бе прекарала с него.
Независимо от това тя се облече и се приготви да си търси пак работа. Реши да провери в някои хотели по хълмовете. Не се надяваше кой знае колко, защото знаеше, че дори и в някой от тях да има вакантно място, едва ли ще го дадат точно на нея.
Спря да си реши косата, покри лицето си с ръце и се зае да обмисля най-лошия вариант.
Ако положението стане съвсем лошо, ще съумее ли да си наложи да иде на работа на Сребърната улица? Ще излезе, че е несравнима лицемерка! Но какво пък, жителите на Начез и без това я смятат за опозорена жена, така че какво значение има какво ще си помислят за нея?