По дяволите! Имаше значение за нея. Тя беше жена с принципи. Не одобряваше това, което се вършеше в тези греховни вертепи на Сребърната улица… проституция, игра на карти, пиянство. Но й трябваше работа. Принципите нямаше да платят сметките за престоя на майка й в болницата.
Грейс се намираше на половината път до стръмните хълмове. Вниманието й бе погълнато от тревожните мисли за това откъде да намери малко пари. Стараеше се да не мисли за онзи непоносим мерзавец Рейд и се измъчваше, когато се сещаше, че сега негърчетата нямат учител. Откъде ще й намерят заместник? Дали кметът изобщо ще си даде труд да търси такъв? В края на краищата доктор Ланг бе казал, че Алън ще се възстанови след месец. Един месец си е един месец, а тези деца имат нужда от учител сега.
Тогава й хрумна една дръзка мисъл. Кой ще й попречи тя да ги обучава неофициално? Нали имаше право да се разпорежда със своето свободно време така, както си иска? Изпълни се с радостна възбуда и изпадна в такъв възторг, че едва не подмина Сара Белели и Марта Граймс, без да ги забележи.
— Здравейте, Сара, Марта — извика тя, тъй като се сети, че скоро ще се проведе следващата сбирка на въздържателското дружество. — Кога ще се срещнем? — заговори тя, но спря внезапно.
Марта извърна настрани очите си. Сара я гледаше с явно презрение.
— Боя се, мис О’Рурк — изрече крайно резервирано тя, — че на нашите срещи се разрешава да идват само дами.
Тя се отдалечи бързо, а Марта я последва.
Зашеметена и обидена, Грейс се загледа подире й. И макар че знаеше защо се отнасят толкова грубо с нея, не й се искаше да повярва в това. С вирната брадичка и свити устни, като си казваше: „Няма значение“, тя се отправи към първия хотел на стръмнините — „Сребърната дама“.
В същия миг спомените я заляха като вълна. Само преди един ден тя се събуди в силните ръце на Рейд. Още усещаше притискането на твърдото му тяло до нейното. Кръвта й потече лудо във вените й.
Беше абсолютно невъзможно да работи именно тук. Подмина сградата. На следващата пресечка имаше разпростряло се на голяма площ здание на име „Южната звезда“. От първата си обиколка по тези хотели тя вече знаеше към кого да се обърне. Собственикът беше солиден на вид джентълмен, който й предложи чай предишния път и сподели с нея няколко невинни клюки. Днес по лицето му бе изписано явно презрение.
— Дори и да имаше вакантно място, мис О’Рурк, не смятам, че то би било подходящо за вас.
Въпреки че очакваше подобен прием, Грейс се почувства безкрайно унижена. Но стисна юмруци и си опита късмета и по другите хотели. Постигна същите резултати като в първия. Щом излезе от последния, с мъка се въздържа да не избухне в сълзи.
Грейс се умори и загуби увереност, но не се отказа. Знаеше, че трябва да се осмели да опита на Сребърната улица. Това беше единственото място в града, където не беше пробвала досега да си намери работа — значи там перспективите бяха по-добри от другаде. Но направо не й се вярваше, че е паднала толкова ниско.
Грейс се спря пред първия хотел, до който стигна, „Златната врата“. Надникна вътре и се уплаши. Там беше тъмно и влажно. Подът бе много мръсен, по мебелите имаше белези или бяха строшени. Смърдеше на пот, бира и цигари. О, няма да работи в това заведение. Отстъпи припряно назад. Усети, че сърцето й бие лудо. Не влезе в другите хотели по същите причини. След това се озова пред един от баровете.
Господи, помисли си тя, когато застана на дъсчената пътека и стисна здраво перилото. Има ли избор? Какво значение има? Начинът, по който се отнесоха току-що към нея Сара, Марта и хотелиерите, не доказва ли, че мястото, където работи, вече не е от значение? Какво й остава да губи? И защо й се струва, че всеки момент ще избухне в сълзи?
През последния час бе научила вече един урок. Затова не й бе трудно да открие, че не й остава нищо друго, освен да тръгне по баровете, защото повечето от тях бяха не по-малко мръсни и смрадливи от „Златната врата“. Вече знаеше, че „Черната пета“ е най-елегантният бар в града, който се славеше с най-елитната клиентела. Но нямаше как да работи в него, не и докато той бе редовен посетител там.
Подмина решително бара, до който се намираше, и най-накрая се спря на очевидния избор, доколкото можеше да прецени според хубавия външен вид, ако такива думи прилягаха изобщо за бар. Барът „При Макс“ не изглеждаше зле. Подът беше от излъскан дъб, барът бе махагонов, макар и да нямаше изящните месингови украшения и натруфените огледала на „Черната пета“. Грейс се постара да не гледа към рисунките с пищни голи красавици, които украсяваха чамовите стени. Пое си няколко пъти дълбоко въздух и бутна решително люлеещите се врати.