Още бе рано и в бара цареше тишина. Имаше само няколко клиенти. Барманът лъскаше чашите на тезгяха. Един човек седеше на някаква маса. Пред него имаше разхвърляни документи. Грейс се приближи до бармана. Чувстваше се неловко и съвсем не на място. Той вдигна очи и я загледа преценяващо.
— Загубила ли сте се, госпожо?
— Не, не съм — каза Грейс с характерния си северен говор. Сети се, че сега не е време да демонстрира грижливо поддържаната си дикция и се постара да смекчи произношението си. — Тук ли е собственикът или управителят?
— Ей-там е.
Грейс се обърна към човека, който беше станал и се приближаваше. Той беше на около петдесет години, с широки рамене и малко пълен. В тъмната му коса имаше сребърни нишки.
Казвам се Грейс О’Турк — каза притеснено тя. Искаше й се да избяга навън още сега, преди да е станало прекалено късно.
— О, знам — каза той и се подсмихна. — Аз пък съм Ден Райд. Много е трудно да не забележиш червенокоса учителка.
Напрежението й се увеличи, защото се досети какво означава блясъкът в тъмните му очи.
— Мистър Райд…
— Ден.
— Ден — тя преглътна. — За съжаление съм безработна.
Тя насочи към него виолетовите си очи. Погледът й беше преднамерено умолителен.
— Майка ми в Ню Йорк е болна и й се налага да лежи постоянно в болница. Аз съм отчаяна. Загубих преподавателското си място и ми трябва работа.
Очите на Ден се отвориха широко от изненада.
— Вие ме молите да ви наема?
— Да — отвърна бързо тя. — Но само да сервирам напитки, мистър, ъ-ъ, Ден.
Мъжът се подсмихна.
— А той знае ли за това?
— Извинете?
— Браг. Той знае ли, че сте тук?
Грейс почервеня силно. Устните й се свиха.
— Уверявам ви, че сама съм си господарка.
— Така ли? Защото не искам да си имам неприятности с човек като Браг.
Тази възможност не бе хрумнала на Грейс.
— Няма да има проблеми.
— Добре.
Той я огледа отгоре до долу. Погледът му се задържа на гърдите й, обърка се при вида на лентите, които ги пристягаха и спря най-накрая на прибраната й и пристегната назад коса.
— Пусни си косата.
— Извинете?
— Пусни си косата. Искам да видя как ще изглеждаш, когато я пуснеш.
Тя отвори уста, за да почне да протестира. Успя само да издиша гневно.
Той вдигна ръка.
— Ти си хубава, въпреки че си прекалено скромна, а зъбите ти са малко дълги. Но тук не ми трябва някоя превзета даскалица. Клиентите ми искат да гледат хубави млади момичета.
Макар че се чувстваше като крава за продан, оглеждана на пазара, Грейс извади фибите от косата си и остави кълбото да се спусне неудържимо надолу и да стигне до бедрата й.
— О, свети боже — възкликна Ден, вдигна един тежък кичур и го завъртя в ръцете си. — Досега не бях виждал коса като твоята.
— Получавам ли работата, Ден?
— Получаваш я. Можеш да започнеш довечера. Ела в пет и кажи на Лиза да ти даде нещо да облечеш.
Той все още я гледаше, когато тя пребледня.
— Не можеш да работиш в този вид.
— Разбрах — успя да промълви Грейс. — Колко е заплатата?
— Пет долара на седмица, а бакшишите са си твои.
Грейс замръзна на място, когато чу тази значителна сума.
— Момичетата получават ли много бакшиши?
Той я изгледа.
— Ако се стараят много, докато работят. — Той се подсмихна. — Виж какво, вземи клиентите на горния етаж и ще натрупаш цяло състояние.
— Мисля, че казах мнението си по този въпрос — заяви Грейс.
Той се изкиска.
— Наистина си хубава. Но, скъпа, говориш като някоя стара мома и даскалица. Така няма да получиш и цент. Чуй съвета ми. Бъди приветлива и женствена. Накарай клиента да се почувства, сякаш мислиш само за него.
— Ще се опитам да запомня това — изрече сковано Грейс и избяга на улицата.
До вечерта Рейд си върна спокойствието, което Грейс така силно разклати с опита си да измъкне пари от него. Още се чувстваше неспокоен и едва сдържаше страстта си към нея. Всичките му чувства бяха съсредоточени върху Грейс. Нямаше сили да понася повече това състояние на нещата. Не беше свикнал да се отнасят така с него. Досега всички жени го бяха желали и изпълняваха всяка негова заповед. Достатъчно бе да им махне с ръка.
Но Грейс… Грейс беше напълно различна. Вече я познаваше добре и знаеше, че може да й маха с ръка вечно, но тя няма да му се подчини. Дори ако онази нощ я бе дефлорирал и докарал до върховен екстаз, тя пак би го отхвърлила. А той нямаше намерение да чака вечно. Що се отнася до него, бе чакал достатъчно дълго. Търпението му бе изчерпано. Искаше Грейс до себе си.