От само себе си се разбираше, че Грейс ще се присъедини към борбата за делото в момента, в който стане пълнолетна. Като дете тя бе слушала доста разгорещени дебати между родителите си и техните приятели. Понякога седеше в топлия скут на баща си, притисната до гърдите му, докато той пушеше лула. Оживеният разговор отекваше в кухнята, докато аболиционистите и агитаторките за женски права обсъждаха идеите си и планираха бъдещите си действия. Шон беше толкова спокоен, колкото майка й бе с променливо настроение. Той винаги се шегуваше с Грейс, че със сигурност не от него е наследила косата и темперамента си. Но именно когато баща й говореше, а той никога не повишаваше тон, всички спираха да спорят, за да го чуят. Това бяха прекрасни и вълнуващи времена.
Живееха в малък апартамент в града. Имаха само една спалня. В нея спяха родителите й. Грейс спеше на походно легло в кухнята. И Шон, и Даяна й даваха уроци. Резултатът от това беше, че Грейс на шест години четеше ненаситно всичко, до което успяваше да се добере. Наоколо винаги имаше много брошури. Шон се гордееше със способностите на дъщеря си. И двамата родители винаги намираха време, за да отговарят на нейните въпроси.
Обаче тя рядко разполагаше с пари в брой. Повечето от пациентите на баща й бяха твърде бедни, за да предложат за заплащане нещо друго, освен няколко яйца или домашно сготвена храна. Даяна бе изключителна шивачка и благодарение на нея имаха винаги храна на масата. Грейс се научи да шие още от малка, въпреки че ненавиждаше това занимание. Предпочиташе пред всичко друго книгите, но от нея очакваха да помага на майка си и тя го правеше.
От съвсем малка знаеше, че иска да стане учителка. Отначало баща й се изненада.
— Сигурна ли си, Грейс?
— Татко, спомни си на какво ме учехте двамата с мама. Представи си, че бях израснала в някоя от онези разкошни сгради покрай реката. Сега щях да съм някоя глуповата идиотка, нали?
Шон се усмихна.
— Но ти ме научи да мисля, ти се увери, че очите ми са отворени към света и виждат всичките му несправедливости. Как ще се освободят някой ден робите и как ще се избавят жените от мъжката тирания, ако децата не се научат да мислят и да си задават въпроси за това, което виждат, чуват и им се говори?
Шон я взе в топлата си, непринудена прегръдка.
— Гордея се с теб, Грейс.
Тогава тя беше само на дванадесет години.
Възнамеряваше да учи децата да мислят самостоятелно, както родителите й бяха научили самата нея. Цел на цялото семейство стана да спестят парите, които й трябваха, за да ходи на училище. Задачата не беше лесно постижима, особено откакто започна войната и баща й загина. На четиринадесет години Грейс почна работа като домашна прислужница, за да припечели допълнително. Дори по време на учебните занятия тя работеше на непълен работен ден, ходеше на училище, учеше и намираше време да сътрудничи редом с майка си на мероприятията на Националната асоциация за правото на жените да гласуват.
През 1866, когато бе осемнадесетгодишна, тя участва в заседанията на Националния конгрес за женски права заедно с майка си. Това й се случваше за първи път. Преживяването беше въодушевяващо. Дни наред тя пламваше от възторг, щом си го спомнеше. По-късно посети заседанията му още много пъти. Никога не се поколеба в увереността си, че ще тръгне по стъпките на родителите си и ще организира, агитира и обучава другите, за да отстрани недъзите на света.
Бе на двадесет и три години, когато получи най-сетне спечеленото с мъка удостоверение, че има право да преподава.
Сега Грейс гледаше разсеяно през прозореца на влака. Преди десет месеца тя загуби работата си като учителка. Един собственик на магазин за мъжки дрехи я арестува за нарушаване на обществения ред. Това не беше първото й задържане. Преди две години тя и още пет други жени бяха арестувани заради опита им да се запишат в списъка на избирателите, за да гласуват сред шокираните мъже и поразените и объркани служебни лица. Вдигнаха всички обвинения срещу тях, тъй като цялата страна следеше със затаен дъх драматичния процес срещу Сюзън Б. Ентъни. Обвиняваха я в същото престъпление. Обявиха я за виновна за това, че е престъпила избирателните закони и й наложиха глоба, но тя категорично отказа да я плати. И до днес тя успешно избягваше плащането на глобата.
Все още си спомнеше с гняв за последния си арест. Беше действала, без да се страхува от последствията. Да, тя удари мъжа, той я бе сграбчил за най-интимните части и проклета да е, ако не го удари пак, ако има тази възможност! Тя успя да прогони повечето клиенти от магазина. Навън две жени раздаваха листовки, с които канеха мъжете да посетят събранието на жените, които се бореха за право да гласуват. Искаха да поучават и просвещават минувачите. За щастие само я глобиха и тя съумя да вземе пари назаем, за да плати. Но вече беше твърде късно. Бедата не й се размина. Главният интендант на държавните училища в града я уволни. Кариерата й като учителка в Ню Йорк приключи.