Ето защо сега седеше тук и мислеше за брак.
Винаги бе искал да се ожени някой ден. Може би бе дошло времето да се установи някъде за постоянно, да си построи къща, да отгледа деца. Ненадейно пред него се появи прекрасна картина — Грейс, която люлее бебето им в ръцете си. Това го подтикна да действа.
С удоволствие ще й даде всичко, което тя поиска. Най-красивата къща в Ню Йорк, Лондон, Париж, където пожелае. Копринени дрехи, кожи, бижута, картини, скулптури… След това се засмя беззвучно. „За Грейс О’Рурк ли мисля!“
Опита се да си представи, че е женен за Грейс. Прецени, че тя ще се задоволи напълно с една къщичка и няколко скромни рокли. А Рейд знаеше, че скромността е последната черта, която някой би открит у него. Представи си, че цял живот се старае да я научи да се държи нескромно — каква удивително приятна мисъл!
И най-вероятно до края на живота си ще трябва да я измъква от различни опасности. Кой знае защо тази идея го изкушаваше доста силно. И самият Господ знаеше, че някой трябва да се грижи за нея!
Постепенно Рейд се въодушеви. Наистина съжаляваше, че не постъпи достатъчно тактично и не я изпрати вкъщи по-предишната нощ. Но сега, сега не можеше да не изпита удоволствие от това как се развиха нещата. Знаеше, че хората в града ги одумват. Това го устройваше и още как. Сега беше длъжен да се ожени за нея, след като стана причина за нейното падение. Засмя се беззвучно. Идеята да се ожени за нея му харесваше все повече и повече.
След това си спомни за Алън. Усмивката му изчезна. Грейс пред очите му бе отхвърлила предложението на Алън. Хрумна му една дразнеща мисъл. Ами ако тя откаже и на него? Рейд не искаше да повярва в тази възможност. Едно бе да отхвърли предложението да му стане любовница, а съвсем друго да не пожелае да се омъжи за него. Всички го считаха за много изгодна партия и за един от най-харесваните ергени в страната. Беше хубав, богат, имаше успех във всичко. Не беше възможно някоя жена да отхвърли предложението му.
С възстановено самочувствие Рейд се насочи право към най-добрия бижутер в града, за да купи най-големия диамант, който се продаваше там. Магазинът на Стърн бе прочут с бижутерийните си изделия. Той бе обслужвал знаменитите плантатори в Начез през последните петдесет години. Там Рейд намери двадесеткаратов жълт диамант, който беше почти безупречен. Опита се да си представи израза на лицето й, когато го види. Ще се втренчи в него със слисаните си виолетови очи. След това ще му се усмихне. Може би в очите й ще се появят сълзи. Ще си прехапе устните, какъвто навик имаше, а после ще го прегърне с думите: „Да, о, да!“
Тази вечер Грейс не дойде да вечеря с другите в пансиона. Никой не знаеше къде е тя. Рейд усети, че не може да яде и не е на себе си от объркване. Стотици мисли препускаха в разгорещеното му съзнание. Доколкото познаваше Грейс, тя сигурно беше попаднала в някаква неприятност. Най-накрая се извини, излезе преди края на вечерята и отиде право в стаята на Алън.
Алън четеше. Отмести настрана книгата, за да поздрави тихо Рейд. Рейд кимна в отговор.
— Да си виждал днес Грейс, Алън?
— Да, два пъти — отвърна Алън.
Рейд усети лек пристъп на ревност. Той не я беше виждал и веднъж.
— Кога? — запита той съвсем спокойно.
— Сутринта и следобеда — каза Алън и се опита да се вдигне по-нагоре. — Станало ли е нещо?
— Не, наистина не е — каза Рейд. Не желаеше да го тревожи, не и щом Алън беше принуден да пази леглото.
— Тя не дойде ли за вечеря?
— Забравих — излъга Рейд. — Тази вечер дамите имат среща.
— Разбира се — каза Алън и се усмихна нежно. — Грейс никога не би изпуснала среща на дамите.
Стига само да имаше среща на дамите. Рейд обиколи предната и задната гостна. Предчувствието му за надвиснала опасност нарастваше. Никой, като включим и Хариет, не знаеше къде се намира Грейс. Обезсърчен и разтревожен, Рейд се измъкна накрая през вратата и се отправи към града, като се надяваше да я срещне някъде навън. В края на обиколката си спря в „Черната пета“. Точно сега се нуждаеше най-много от нещо за пиене.
Престоя в заведението само три минути и чу новините. Неговият приятел и партньор в играта на карти Джордж Фарис го почерпи едно питие. В очите му пламтяха весели пламъчета.
— Благодаря — каза разсеяно мрачният Рейд.
— Като те гледам, май трябва да си пийнеш малко.
— Така е…
Той обърна чашата на един дъх. Джордж се засмя тихо.
— Не съм подозирал, че ще видя нещо подобно някой ден.
Рейд се намръщи.
— Джордж, не мога да се отърва от усещането, че много ти се иска да ми кажеш нещо. Какво е то?
— Някой ден една от многобройните ти жени ще те сложи под чехъл.