Моментално всички заговориха помежду си.
Рейд не седна на нейната маса, но дори и да бе там, тя нямаше намерение да му сервира. Усмихна се на мъжете пред себе си, въпреки че не изпитваше кой знае какви чувства към тях.
— Да ви донеса ли още нещо? — гласът й бе доста по-силен отпреди.
Рейд се намръщи на хубавата брюнетка, която дойде на масата му.
— Искам червенокосата — заяви той неотстъпчиво.
Брюнетката се помъчи да се усмихне.
— Но, скъпи, тя е заета. Ей там е нейната маса.
Рейд стана ясно и протегна ръка.
— Това ли е масата й?
— Да — отвърна изненаданата жена.
По лицето му се изписа заплашително задоволство и той седна на другата маса. Целият бар отново се смълча. Той седна с лице към Грейс и погледна право към нея.
— Двоен бърбън, най-добрият в заведението.
Грейс стисна челюсти. Нямаше да му сервира. Той правеше това нарочно, за да я извади от равновесие. Обърна му гръб и се опита да се отдалечи, като забрави за токовете си. Пак падна по лице.
Този път над дузина мъже скочиха, за да й помогнат, но Рейд не помръдна.
Още не си бе поела дъх, а те вече се бореха за честта да й помогнат.
Междувременно Грейс си дръпна корсажа, за да прикрие едната си почти оголена гърда. Лицето й пламтеше, а още лежеше на пода.
— Добре ли си? — попита мъжът, който явно си бе спечелил правото да й помогне.
Грейс затвори очи, за да спре сълзите си. Не посмя да погледне към Рейд. Усещаше, че погледът му я изпепелява.
— Да, добре съм — прошепна тя и разреши на човека да я вдигне.
Това беше грешка. Похотливостта на мъжа беше не по-малка от любезността му. Той се възползва умело от възможността да я вземе в прегръдките си и да я притисне към себе си за малко. Грейс се освободи бързо. Не искаше да го погледне, но не се удържа.
Той пламтеше от гняв и изглеждаше бесен.
Грейс му обърна гръб. Беше изплашена и объркана, и й се искаше вечерта да е свършила. Закрачи много внимателно към бара, като не обърна внимание на обидните подмятания на колежките си.
Рейд седеше на масата със стиснати юмруци. Знаеше, че ако не е уравновесеният му характер, ще се отдаде на гнева си, ще я изкара навън, без да обръща внимание на протестите й, и ще я напляска хубаво… А после ще се люби с нея, докато тя не го замоли за милост и не я заболи толкова силно, че не й останат сили да помръдва. Може би дори ще я държи като затворничка в леглото си. Фантазиите и мечтите му сякаш нямаха край.
Но след миг се изпариха, а остана само усещането, че е унизен. Никоя жена не се бе отнасяла към него по този начин. Още по-малко пък пред очите на всички. А тя се държеше като проститутка. В този миг той реши, че ако тя не му донесе незабавно питието, ще я изнесе навън и ще превърне в реалност всичките си зловещи и мрачни фантазии.
Ден плесна Грейс по рамото.
— Не ме интересува дали си се скарала с твоя любовник — каза той. — Той седи на твоята маса и ти е клиент. Изпълни му поръчката.
Грейс се изчерви силно, тъй като бе разочарована и изпитваше и срам, и гняв, но му занесе това, което той искаше, вдигнала високо брадичка. Сините му очи горяха и гледаха неотклонно напред. В погледа му се четяха желания за убийство и други ужаси. Тя тръсна чашата толкова силно, че половината от съдържанието й се разля. Рейд погледна локвичката, после нея.
— Май ще трябва да ми донесеш още едно.
Тя гледаше свирепо.
Той изпразни до дъно чашата. Грейс се обърна, за да се отдалечи. Той я хвана за китката, дръпна я силно и я стовари рязко на скута си. Грейс ахна, но не успя да се освободи от стоманените му пръсти.
Ръката му хвана един кичур от косата й като каишка на куче и я накара мигновено да спре да му се съпротивлява.
— Какво се опитваш да покажеш?
— Нищо!
Появи се Ден.
— Рейд, не искам неприятности в заведението.
Рейд се усмихна и пъхна пачка банкноти в ръката на Ден.
— Това стига ли, за да прекара тя с мен вечерта?
Ден прибра парите в джоба си и си отиде.
На Грейс й прилоша. Рейд току-що я бе купил. Почувства се като проститутка.
— Остави ме на мира — Грейс усещаше, че всеки миг ще заплаче.
— Какво се опитваш да докажеш? — изръмжа той. — Или просто се опитваш да ме унижиш? Не е ли това истинската ти цел?
Горещият му дъх идваше право към лицето й. Миришеше на бърбън.
— Не — отвърна тя, като се опитваше да не загуби самообладание. — Трябват ми пари.
— Толкова ли ти трябват, че си почнала да се предлагаш, за да ги получиш?
Тя се опита да му зашлеви един шамар. Той я хвана за китката, без да изпуска косата й и я притисна още по-силно към себе си.
— Не разбирам — каза той със сгърчени устни — защо си дошла тук, щом можеше да се продадеш на мен?