Тя извика, когато чу жестоките му думи.
Рейд си пое дълбоко дъх. Изруга. След това стана и я задърпа. Измъкна я навън. Щом се озоваха на улицата, я обърна с лице към себе си. Забеляза сълзите й и изстена.
— О, не плачи, Грейс…
— Моля те, не прави това — прошепна тя. Избърса очите си, забила поглед в земята.
Рейд си пое дъх и обви ръцете си около нея. Прегърна я.
— Това беше най-глупавото нещо, което си правила някога.
Дълбоко в душата си Грейс се съгласи с него.
— Нямах избор.
Той я погали по косата.
— Имаш избор, идеалният избор — той вдигна лицето й. — Омъжи се за мен.
Тя го загледа втренчено. Беше напълно зашеметена. Устата й издаде неволно въпросителен звук. Изведнъж Рейд обърка и изпита безпокойство.
— Аз съм богат човек, Грейс. Ще се грижа за теб и майка ти. Ще й осигуря най-добрите лекари и условия за лечение. Ще ти дам всичко, което искаш, всичко.
— Сериозно ли говориш?
— Да.
Тя примигна.
— Аз… аз не разбирам. Ти искаш да се ожениш за мен?
— Ти си прекрасна жена, Грейс — изрече дрезгаво той.
— Не знам какво да кажа.
Рейд я изгледа и отслаби хватката си.
— Е?
Грейс беше изумена.
— Не те разбирам. Мислех, че искаш да ти стана любовница.
— Сърцето ми промени решението си.
Неизвестно защо Грейс не беше изпитала нищо подобно, когато чу предложението на Алън. Сега сърцето й биеше лудо.
— Трябва да го обмисля — неусетно за себе си каза тя. Веднага се втрещи от изненада — нима наистина ще обмисля предложението на този мъж?
— Да го обмисляш?
Грейс докосна слепоочието си и отстъпи крачка назад. О, Господи! Никога не беше очаквала това! Невъзможно е да се омъжи за него, нали?
— Трябва да го обмислиш? — попита той неприязнено.
— Това е такава изненада — успя да промълви тя. Ужасно се вълнуваше. Обича ли я той? Грейс, не бъди глупачка! Той пак мислеше с онази мъжка част на анатомията си — това е само похот!
— Знаеш ли — започна Рейд, — колко много жени ще скачат от радост, ако им направя такова предложение!
Тя примигна.
— Доста много! Всяка дебютантка в Ню Йорк! А знаеш ли колко много дебютантки има в Ню Йорк!
Грейс вирна брадичка.
— Не, не знам. Но ми се струва, че си решил да ми кажеш.
— По дяволите. Стотици. А говорим само за Ню Йорк.
Очите му пламтяха от възмущение.
— Разбирам — изрече съвсем спокойно Грейс. — Тук няма да включваме Париж, Лондон или Ню Орлиънс. О, и Тексас. Обзалагам се, че цели тълпи дебютантки в Тексас само чакат Рейд Браг да им направи предложение!
Той скръцна със зъби.
— Е, винаги можеш да се ожениш за някоя от тях.
Той направи гримаса.
— Никога по-рано не съм правил предложение.
В същия миг Грейс се почувства ужасно, въпреки надменността му.
— Съжалявам. Извинявам се. Ще го обмисля, обещавам. Ще ти кажа скоро какво съм решила.
— Ще ми кажеш… — той гледаше втренчено. — Скоро?
Той бе напълно разстроен.
— Да, скоро. Наистина трябва да го обмисля, Рейд.
Той стисна юмруци.
„Как ще обмисляш предложението му?“ — запита се отчаяно тя. Погледна го. Той стоеше пред нея и гледаше заплашително. „Той току-що ти направи предложение. Този забележителен мъж — на нея!“
— Рейд — тя докосна ръкава му. — Наистина съм поласкана. Благодаря ти. — Неочаквано си спомни за бара зад тях и погледна виновно към него. — Време е да се върна.
— Ти смяташ да се връщаш там?
— Ами, да.
— Не, няма да се върнеш, Грейс — каза заплашително той.
— Нямаш право да ми казваш какво да правя.
— Вярно е, че нямам право. Искаш да се върнеш там и да се отнасят с теб като с проститутка, когато можеш да ми станеш жена. Сама искаш да се натопиш в мръсотията.
Именно това беше проблемът. Не искаше да се връща там. Самата мисъл за това я отвращаваше и плашеше. Пое си дъх, за да си вдъхне смелост. Едва успя да му се усмихне, защото той я гледаше доста внимателно. Изправи рамене и се върна в бара.
Рейд се втурна мълниеносно напред. Нахлу в заведението и се приближи до Ден. Грейс беше едва на половината път до бара. Разговорите внезапно престанаха. Грейс замръзна на място, обърна се и го видя. Рейд застана до собственика. Изгледаха се продължително. Рейд не отрони и думица.
Ден вдигна ръце с предразполагаща усмивка на лицето си.
— Смятах, че той ти е разрешил да работиш тук. Когато я наех, тя каза, че няма да има никакви проблеми. Не искам неприятности. — Той се обърна към Грейс. — Съжалявам, Грейс, но си уволнена.
Грейс ахна.
— Повярвай ми, Грейс — каза Рейд. — Това място не е подходящо за теб.