— Точно така — изпъшка той. — Отвори се, отвори се широко, приеми ме целия, докрай…
Ръцете й се допряха до гърба му. Тя ги разпери свенливо върху твърдите, стоманени мускули, които пулсираха енергично. Сега той се движеше ритмично и решително и Грейс усети, че натискът се засилва отново. Пръстите й се впиха в кожата му.
— Да — извика Рейд и нахлу дълбоко. Грейс усети, че отново започва да й се вие свят. Усети, че вика с всичка сила. Разбра, че той прониква все по-дълбоко в нея, а след това ръцете му я прегърнаха конвулсивно и той рухна върху нея, стенейки името й.
Усещаше погледа му върху себе си.
Грейс стискаше силно със затворени очи чаршафа, който си бе възвърнала отново. Покриваше се с него до шията. Примигна и обърна леко главата си. Той я гледаше, облегнат на лакът. Грейс очакваше да види всичко друго, само не и това. Погледът му беше мил, а не похотлив. Беше сърдечен, искрящ и нежен.
Лека усмивка заигра по прекрасната му уста и Грейс се очарова от нея. Устните му имаха възбуждащи очертания, които събудиха любопитството й. Докато ги изучаваше, тя си спомни какво изпитваше при допира им с нейните устни или с тялото й. Той се наведе и я целуна по върха на носа.
— Срамуваш ли се? — провлечено запита той. — За какво си мислиш, Грейс? — Тонът му беше лек и закачлив. Той се засмя тихо.
— Котка ли ти отхапа езика?
Погледите им се срещнаха. Нейният не беше предпазлив, а по-скоро любопитен. Не знаеше какво да очаква. Разбираше, че е започнала да изпълнява задълженията си към него. Беше й много трудно да не поглежда към този прекрасен мъж, който току-що я бе хвърлил в такъв екстаз, какъвто тя никога не бе подозирала, че съществува.
Той се усмихваше и й демонстрираше дълбоките си трапчинки.
— Ела тук — заубеждава я той. Стържещата нотка в гласа му й напомни всичко, което бе преживяла преди малко.
Тя го погледна. Чаршафът едва покриваше бедрата му. Мускулите му си играеха под тъмната му златиста кожа. Изглеждаше доста охранен и мощен. Така си представяше планинския лъв. Той тупна по мястото между тях.
Грейс пое дъх и се премести леко, само с няколко сантиметра.
Той я сграбчи и я притегли до горещото си твърдо тяло.
— Хъм. Така е много по-добре, нали?
Тя се вгледа в космите по гърдите му. Усети ръката му на тила си и се изви напред, докато не нагласи бузата си върху рамото му.
— Много, много добре — каза той и я замилва по тила.
Наистина беше по-добре. Беше… много хубаво. Уютно. Сигурно. Топло. Дланта му се задвижи нагоре-надолу по гърба й. Възбуждащо.
Не знаеше какво да прави с ръцете си, които се бяха заклещили между телата им. Внимаваше краката им да останат откъм нейната страна на леглото. Внезапно дюшекът помръдна и се измести настрана, защото Рейд направи рязко движение. В резултат тя се озова в скута му.
Загледа се в очите му. Едва не се ужаси. Силната му ръка се впи в кръста й. Той отвърна спокойно на погледа й, после се наведе и я ухапа по ухото.
Тя изохка.
— Какво правиш?
Той се дръпна доволно.
— Чудех се дали още можеш да говориш! — А после се зае да проучва с език раковината на ухото й и го ухапа нежно отново.
Вълна от възторг заля тялото й, но в същото време ръцете й се вдигнаха и опряха в гърдите му.
— Какво правиш, Рейд?
Той се засмя тихичко.
— Играя си — провлечено каза той. — Спомняш ли си, Грейси, казах ти, че когато заиграем заедно, ще разбереш.
Тя си спомни разговора им и сега, когато разбра значението му, почервеня от ужас и, о, да — от удоволствие. А после, още преди да е осъзнала напълно значението на думите му, той стана прав, а тя лежеше в обятията му.
— Рейд!
Той я понесе по стаята. И двамата бяха чисто голи на дневната светлина.
— Пусни ме! — настоя тя. Сърцето й заби лудо. Но то щеше да изхвръкне, когато той се наведе, за да зарови брадясалото си лице в гърдите й.
— Пусни ме! — заяви неуверено тя, докато зърната й се втвърдяваха заплашително.
— Не си избрала подходящия момент, Грейс — каза той, докато я пускаше внимателно във ваната, която изпускаше пара.
Тя ахна. Още преди да се съвземе и да се нагоди към този поврат на събитията, видя, че той вдига твърдия си мускулест крак и го потапя вътре до нейния.
— Какво правиш?
Половината вода се изля навън, когато той се настани срещу нея. Грейс примигна, защото видя мъжествеността му да се втвърдява отново. Беше толкова едър. Помисли си нима е възможно да го направим тук? Знаеше, че това е грях. Не биваше да правят това сега, през деня, във ваната. Обаче тялото й се стегна, сгорещи и пламна предателски от желание при докосването му. Той застана на колене и, след като се хвана здраво и за двете страни на кацата, се наведе над нея. Устата му се приближи на няколко сантиметри от нейната.