— Съжалявам — каза той и я целуна.
Тя отвори свенливо уста. Прие езика му, който навлезе дълбоко и започна да отвръща на ласките му с нарастваща смелост. Той простена и спря да я целува.
— Господи, Грейс, така съм се втвърдил. Желая те.
Горещият му поглед я изпълни с трепет. Колкото и да не й се искаше тялото й да я предава така, то не я слушаше. Той докосна леко с устни нейните.
— Но се страхувам, че ще ти бъде прекалено трудно да издържиш. Ти си толкова тясна. — Той спря да говори и се усмихна дяволито. — А аз съм с по-голям размер.
Тя поруменя. Дали другите двойки обсъждат такива неща? Сведе мигли, като внимаваше да не го погледне. Забеляза, че й е доста трудно да диша. Как смее той да говори толкова нагледно? Вдигна бавно очите си към него, докато преоткриваше значението на телесните си усещания и узнаваше смисъла на силния трепет. По едно време се усети, че се е загледала в устата му. Той си пое рязко дъх.
Тя впери поглед в гърдите му. „Седя си тук във ваната заедно с мъж, който не ми е съпруг и го желая лудо“, помисли си тя.
— Докосни ме — помоли с дрезгав глас Рейд.
Тя избягваше да го гледа в очите. Горещият лъч в погледа му я погубваше. Вдигна бавно ръка и я сложи на рамото му. Тялото му вибрираше като умело опъната тетива. Тя погали с длан бицепса му, като опипваше изпъкналите му мускули, твърдото мъжко тяло и костите. Той я целуна отново.
Ръцете му се държаха за двете страни на ваната, докато устата му се притискаше силно в нейната. Грейс прегърна раменете му. Не беше в състояние да се отдели от него. С удоволствие приемаше в себе си езика му и го захващаше със своя. Не желаеше да го пусне. Горещата вълна, която я обля отвътре, беше по-поразителна, отколкото първия път. Сърцето й се опитваше да изскочи от гърдите.
Той се освободи от нея и преди тя да се усети, излезе от ваната и се отдалечи от нея, за да си облече халата. Коприната прилепна към влажното му тяло, когато той се обърна и накара очите й да се разширят от удивление, а дъхът й да секне.
Членът му беше високо вдигнат и великолепен.
— Боя се да не ти причиня болка — изрече й дрезгаво той. — По-добре се изкъпи сама.
— О-о — каза Грейс. На мястото на объркването се появи разочарование.
20
Бяха свършили да закусват и Грейс си играеше мързеливо с лъжицата, когато Рейт наруши мълчанието.
— Трябва да изляза за малко — каза той.
Грейс усети, че се разгорещява под погледа му. Трудно й бе да прочете мислите му, тъй като той гледаше решително и съсредоточено. След това Рейд стана и я притегли в прегръдките си. Целуваше я несдържано и страстно. Когато свърши най-после, не й бе останал дъх.
Грейс впери поглед във вратата и го прегърна топло.
Тя беше любовница на този мъж.
Отпусна се на стола. Събитията се бяха развили прекалено бързо. Дори не беше сигурна в това какви чувства изпитва.
Огледа се. Беше облечена в неговия тъмносин копринен халат. Не носеше нищо под него. Това бе неприлично, скандално и твърде неуместно. Докато се хранеха, той непрекъснато я докосваше. Ръката му се задържаше върху нейната и се прехвърляше на коляното или кръста й. Погледът му се бе приковал в лицето й. В него се четяха страст и самоувереност. Но и нежност.
Успя да хапне съвсем малко. Сърцето й почти беше заседнало в гърлото от притеснение. Изпитателният му поглед я караше да се смущава, но учестяваше и пулса й. С такава сила усещаше присъствието на този мъж, който седеше близо до нея.
Всъщност, никога през живота си не бе усещала нечие присъствие по подобен начин.
Никога не се бе чувствала толкова жизнена и бодра, колкото сега. Докато беше в прегръдките му, Грейс не мислеше, а само изпитваше чувства. Как би могла да си представи, че е възможно една жена да изпитва такива чувства в мъжки обятия? Такава страст. Не беше предполагала, че ще се почувства така. Не беше и сънувала, че ще отвърне на ласките му толкова необуздано. И не беше очаквала, че той ще се окаже толкова нежен.
Грейс я побиха тръпки. Наистина не знаеше какво точно чувства. Дълбоко в себе си се страхуваше и възмущаваше. Изпитваше и други чувства, които не можеше да назове. Не искаше да се задълбочава в тях. Страхуваше се, че ако се опита да ги анализира, ще се обърка окончателно.
Огледа стаята и забеляза, че няма абсолютно нищо за вършене. Той не й каза колко дълго ще отсъства или че тя трябва да го изчака да се върне. Е, какво пък, беше вече обяд, възможно най-подходящото време да намери Джефри и да почне да организира провеждането на неофициалните учебни занятия.