Намери половин долар в бюрото и го изхарчи, за да наеме кабриолет в конюшнята на Том, която се намираше срещу хотела. Докато се готвеше да потегли, се попита къде ли е Рейд. След това си спомни за Алън. Ако той не беше узнал досега, че тя е станала любовница на Рейд, то скоро ще узнае. Усещаше, че му дължи обяснение, но не бе в състояние да направи това днес. Почувства се лицемерка.
Без затруднение намери дома на семейството на Джеф и Клариса. Той беше малко на север от града и се намираше в покрайнините на Начез. От комина се виеше дим, сигурен признак, че там се готви вечерята. Работниците се връщаха изморени от полето и носеха инструментите си. Грейс видя един старец, който седеше на стол-люлка на верандата.
— Здравейте — изрече Грейс, щом слезе от кабриолета. — Как сте?
Той стана и се усмихна.
— Вие сте учителката на Джефри, нали, мадам? Аз съм дядо му. Благодаря ви, добре съм.
— Казвам се Грейс О’Рурк — представи се тя и протегна ръка.
Той втренчи поглед в нея, поклати глава и показа зъбите си, когато се усмихна.
— Казват, че сте различна от другите — отбеляза той и се здрависа с нея.
Точно в този миг Ктариса и Джеф се показаха навън. Джеф извика възбудено името й. Грейс светна. Зарадва се от сърдечния прием. След като си размениха поздравления, бабата на децата Мади я въведе в къщата. Тя настояваше Грейс да остане за вечеря. Грейс отказа, тъй като знаеше, че храната им е малко и едва стига за самите тях.
Когато им разказа за плановете си да води неофициално учебни занятия, цялото семейство се съгласи с ентусиазъм да й помогне да събере децата.
— Изобщо не се безпокой за това — каза Мади. — Утре на обяд църквата ще бъде пълна с деца, които ще те очакват.
Грейс се изпълни с трепет, но знаеше, че е невъзможно да остане повече.
Рейд я предупреди, че няма да отсъства дълго. Нея я нямаше вече няколко часа, а той вероятно се беше завърнал. Дали я чака? Мисълта, че ще го види, неочаквано я изпълни с неизпитвана досега възбуда. Пълни със страст спомени й върнаха настойчиво неотдавнашните събития: силната му като пороен дъжд страст, изисканата му нежност, топлината в очите му, когато й се усмихваше. „Не си спомняй това“, нареди си строго тя. „Той е любовчия и мошеник, а ти си му любовница. Нищо повече.“
Едва започваше да се смрачава, когато тя върна кабриолета и кобилата. Пресече улицата. Усети, че сърцето й тупти с всичка сила, въпреки усилията й да изглежда безгрижна и дори оживена и делова. Когато отвори вратата на тяхната стая, сърцето й се разтуптя от радост.
Лицето му засия, когато я видя.
Грейс още стоеше на вратата. Нямаше сили да си забрани да го огледа възхитено от горе до долу, без да изпуска и най-дребния детайл от външния му вид, като се почне от високите му черни ботуши и хубавите му бели панталони от еленова кожа и се стигне до обикновената му ленена риза, която бе разкопчана на врата.
Той се приближи към нея.
— Къде беше? Чакам те от час.
Ръцете му обгърнаха раменете й. Грейс отвори уста, за да отговори, но той вече не искаше да я слуша. Устата му се впи пламенно в нейната.
— Донесъл съм ти нещо — изрече той с дрезгав глас. Засмя се, а погледът му стана дяволит като на ученик.
През последните няколко часа Рейд не бе в състояние да спре да мисли за нея дори за миг. Досега се беше влюбвал много пъти, но никога не беше изпитвал нещо подобно. Усети, че ако трябва да бъде честен, ще трябва да признае, че се влюбен, което си бе чиста глупост. Но първата мисъл, която не му даваше мира, откакто се люби с нея, бе не само да се озоват в леглото, но и да й купи прекрасен подарък.
Стига да е възможно, през цялата следваща година ще я обсипва с прекрасни подаръци.
Доста време търси нещо подходящо за нея. Сега ще има възможност да види изражението й, когато тя го види. С нетърпение очакваше мига, в който ще види смаяните й очи да светват от удоволствие. Харесваше му, когато Грейс сияеше от удоволствие. Сърцето му биеше неудържимо.
— Ела да видиш нещо — каза той и протегна ръка с усмивка към бюрото зад него.
Грейс видя, че той й подава продълговата и плоска кутийка за бижута. Почувства, че в нея се надига силно отвращение и й се завива свят. Тъкмо това й трябваше, за да й напомни какво точно представлява връзката им. Именно това бе нужно, за да я изтръгне от смущението й. Порядъчните жени не приемаха подаръци от други мъже, освен от съпрузите си. За миг изпита силна болка, тъй като можеха да бъдат законно свързани мъж и жена. След това сви устни. Възнаграждава я за услугите. Трябваше да очаква нещо подобно. Но това бе толкова безсрамно и обидно, че Грейс не пожела да вземе кутийката.